„Бракът е като илюзия, смесица от приказка и мираж, дворци и палми, камили и пустиня... Но рано или късно дворците изчезват и остава само една камила.“ Така една филмова героиня описва реалността на любовта след сватбата. А какво правим, когато романтиката внезапно избледнее и отношенията се влошат?

„Все по-често се питам: "Това ли е моят човек?", споделя 26-годишната Жанна пред сайта Psychologies.

„Неотдавна се омъжих и всичко изглеждаше като съвършенство – красив момент на предложение, приказна сватба, планове за бъдещето. Но сега усещам тревога и празнота. Разговорите ни почти изчезнаха, а когато се опитам да споделя чувствата си, той се дразни. Сексът се превърна в задължение. Постоянно се питам – наистина ли това е човекът, с когото искам да бъда?

Разбирам, че в брака невинаги е празник, но ми се струва, че просто съм сгрешила. Изпитвам ужасен страх да си го призная, защото родителите, приятелите – всички очакват да сме щастливи. А и развод след няколко месеца – това е срамно... Но как да различа временната криза от осъзнаването, че бракът е бил грешка? И могат ли да се спасят отношенията, ако усещането, че „не е моят човек“, не изчезва?

Мнение на експерта Павел Решетов – психолог, кандидат на педагогическите науки, директор на Интернационалния институт по практическа психология, доцент, експерт в медиите, съавтор на учебници по психология.

Усещането, което изпитва Жанна (че бракът е бил грешка), е пряко свързано с поведението на съпруга ѝ, който не ѝ отделя достатъчно време и не приема емоциите ѝ. Много често в една връзка очакванията на партньорите за това колко време да прекарват заедно и как да проявяват чувствата си не съвпадат.

Защо възниква усещането, че бракът е грешка? Усещане за неудовлетвореност, празнота и самота, дори когато партньорът е наблизо. Липса на време, прекарано заедно, и открито общуване, при което партньорите споделят своите емоции и преживявания. Недостатъчно общуване и липса на обсъждане на важни въпроси. Това предизвиква напрежение, а в резултат се появяват мисли като „всичко свърши“ и „той няма да се промени“.

Тези „мисли-катастрофи“ подкопават връзката и в крайна сметка могат да доведат до разрушаване на семейството. Грижата се превръща в задължение, особено ако има дисбаланс, обикновено в ущърб на жената. Смята се, че тя трябва да пере, готви и чисти, а мъжът – да носи парите. Не се взема предвид, че и съпругата може да работи. А дори и да не работи, често се приема, че мъжкият труд е сериозен и важен, докато грижата за дома и децата е нещо лесно.

Проблемът с „не-мъжките задължения“ в съвременните семейства понякога е много остър. Нерешените проблеми и постоянните негативни мисли отнемат радостта и удовлетворението от връзката. Дистанцията между съпрузите започва да расте. Постепенно партньорът от съюзник се превръща в противник. И в главата все по-често се върти мисълта: „Защо да продължавам тази връзка? По-добре няма да стане“.

Временна криза или край на връзката?

Въпросът, който неизбежно възниква, е: това временна криза ли е, или е краят на връзката?

В описанието на Жанна присъстват всички признаци на криза: липсват общи теми за разговор, емоционалната близост е нарушена, налице е усещане за самота, сексът не носи удоволствие. появило се е недоверие към партньора, липсва усещането, че той иска да я направи щастлива.

Наличието на криза обаче не означава, че връзката не може да бъде възстановена.

Важен фактор в основата на отношенията е ценността на партньора за нас и нашата ценност за него. Ако разбираме с какво партньорът е ценен за нас и виждаме в постъпките му своята ценност за него, шансът за възстановяване на нормалните отношения е висок.

Какво може да се направи за излизане от кризата?

Опитайте да поговорите с партньора си и да му разкажете какво е важно за вас в отношенията. Споделете усещанията си чрез „Аз-послания“:

„Чувствам се самотна, защото рядко разговаряме.“

„Изпитвам раздразнение, когато казваш, че емоциите ми не са важни (неправилни, неуместни).“

„Бих искала да общуваме повече, за мен е много важно да споделям с теб събитията от живота си и да знам какво се случва с теб. Тъжно ми е, когато прекарваме целите почивни дни в телефоните си. За мен е важно да прекарваме време заедно, да се разхождаме, да ходим на кафе.“

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Как да се научим да се доверяваме отново след изневяра

Автор Теодор Муховски

Ако партньорът не разбира нуждите ви и ги смята за „капризи“, си струва да предложите консултация с психолог. Тук също е възможна нееднозначна реакция, въпреки че през последните години мъжете все по-често се съгласяват на двойна среща с психолог и съвместна терапия.

Ако липсва разбиране от страна на партньора, както и желание да задоволи неудовлетворените ви потребности или да потърси помощ от специалист, тогава остава само да приемете ситуацията и/или да планирате излизане от връзката.

„Развод след няколко месеца – това е срамно...“, пише Жанна. Няма нищо срамно. Всеки от нас може да сгреши в преценката си за даден човек. Да се греши е нормално! Излизането от една връзка е по-доброто решение, отколкото да се мъчите няколко години и чак тогава да се разведете. Нима „след няколко месеца е срамно“, а след няколко години е нормално? Ненормално е да страдате, да търпите безразличие и пренебрежение. Така че не градете личния си живот върху мнението на околните.

Това е вашето семейство, вашият избор и вашата грешка. Можете да признаете грешката си и в това няма нищо срамно. Ако въпреки това чувството за вина не изчезва, струва си да се обърнете към психолог с този проблем.