Преди две години и половина преживях огромно разочарование от мъжа, с когото бях. След като се разделихме, той спря да обслужва кредит, който беше изтеглил за себе си, но на мое име. Това се случи две години преди раздялата ни, когато отношенията ни бяха прекрасни и му вярвах на 150%.

Това беше същински удар за мен, а изплащането на заема буквално ме докара до нищета. Вече съм погасила почти всичко, животът ми се нормализира и имам нов мъж до себе си. Но омразата към онзи човек не ми дава мира. Станах подозрителна, недоверчива, често плача и се изнервям за всяка дреболия. Постоянно се обвинявам, че не съм разпознала негодника навреме, че съм изгубила две години и половина от живота си и че с тези пари съм можела да се развивам или да помагам на майка си...

Искрено му желая всичко най-лошо и често си мисля, че все някога ще си върна този дълг от него. Разбирам, че това чувство вреди единствено на мен и че губя тези години не заради безсмислените плащания, а заради собствената си обида. Осъзнавам, че трябва да пусна тази ситуация, да забравя за парите и да продължа спокойно напред. Но нищо не се получава, въпреки че винаги съм била ако не великодушен, то поне гъвкав и разбиращ човек. Как да се преборя със себе си?

Юлия, 29 години

Психолог отговаря:

Юлия, благодаря за въпроса. Вие сте преживели не просто предателство, а травма с последваща посттравматична реакция. Мозъкът регистрира заплаха там, където някога е имало доверие. Вашата омраза и свръхбдителност са нормални последици от силен стрес, при който доверието ви е било използвано срещу вас. За да излезете от това състояние, не са нужни само убеждения да „пуснете“ ситуацията, а конкретни стъпки за преработване на травмата. Предлагам ви следните действия.


1. Легализирайте болката си

Кажете си честно: „Бях измамена и използвана. Това беше престъпление срещу моята личност и доверие“. Това ще свали от вас тежестта на самообвинението.


2. Преместете фокуса от „той“ към „аз сега“

Въпросът не е как да спрете да го мразите, а как да си върнете чувството за сигурност. Започнете с тялото: практикувайте дишане (бавно издишване и дълбоко вдишване), за да успокоите нервната си система. Това е основата.


3. Извършете символични актове на приключване

Напишете писмо, в което да излеете всичко, което таите в себе си. Не го изпращайте. Проведете ритуал за затваряне на дълга: кажете на глас или напишете на лист хартия: „[Дата]. Финансовият дълг е погасен. Емоционалният дълг вече не го нося“. Нашият мозък обича завършените процеси. Създайте ново финансово правило. Например: „Никога не подписвам документи под чужд натиск“. Това ще ви върне усещането за контрол.

4. Пренасочете омразата към грижа за себе си

Всеки път, когато изпитате гняв, се запитайте: „От какво се нуждае онази част от мен, която все още я боли?“. Спокойствие? Сигурност? Защита? И си го дайте чрез прости действия: почивка, ясни граници в новите отношения, разговор с партньора за тревогите ви.


5. Пренапишете вътрешния си разказ

Вместо да си казвате: „Бях глупава и загубих години“, кажете си: „Преживях жестоко предателство, справих се сама с финансова криза и сега знам как да защитавам границите си. Този опит, макар и болезнен, ме направи много по-мъдра и силна“.


6. Не се „борете със себе си“

Трябва да прежалите доверието, което е било разрушено, и да изградите нова система за сигурност - вече не на сляпа вяра, а на уважение към собствените си граници. Вие вече сте направили най-трудното - изплатили сте дълга. Сега си позволете да изплатите емоционалния дълг към самата себе си с внимание и възстановяване на сигурността.