В днешно време татуировките – от миниатюрни символи на китката до мащабни рисунки по цялото тяло – се възприемат като обикновена украса, която почти не предизвиква учудване. Зад естетиката на бодиарта обаче се крият сложни процеси, невидими с просто око.

Преди се смяташе, че татуировката е просто въпрос на заздравяване на кожата. Днес изследователите са категорични, че чужди химически вещества попадат в организма и остават там завинаги.

Основното, което трябва да се разбере, е, че мастилото за татуировки не просто „застива“ под кожата като неодушевен рисунък.

Учените са открили, че тези пигменти са биологично активни, което означава, че те непрекъснато взаимодействат с имунната система.Сега науката се опитва да установи колко токсични са тези компоненти на мастилото и как тяхното присъствие ще се отрази на здравето след 10, 20 или 30 години.

Когато гледаме готовата татуировка, виждаме само цвят, но от биологична гледна точка това е сложна химическа инвазия.

Мастилата за бодиарт представляват многокомпонентна смес, в която всяка съставка има своя функция: пигментите отговарят за яркостта, течните носители помагат на боята да се разпредели равномерно, а консервантите предпазват флакона от размножаване на микроби.

Често в състава попадат и случайни примеси, които не са предвидени в рецептурата.

Най-голямо безпокойство предизвиква произходът на тези багрила. Повечето пигменти, използвани в съвременните салони, първоначално са създадени за чисто промишлени цели.

Те са разработени за боядисване на автомобилни каросерии, производство на здрава пластмаса или като тонер за лазерни принтери. С други думи, тези вещества никога не са били предназначени да се намират в живи човешки тъкани.

В състава на много мастила се откриват следи от тежки метали, сред които никел, хром, кобалт, а понякога и олово.

Тези елементи са добре известни със способността си да предизвикват алергични реакции и да повишават чувствителността на имунната система, а при определени условия стават откровено токсични. Освен метали, в боите присъстват и сложни органични съединения, по-специално азобагрила и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ).

Съдържащите се в мастилото азобагрила, които се използват масово в текстилната промишленост, крият опасност: при продължително излагане на слънчева светлина или при лазерно премахване на татуировка те се разпадат на ароматни амини.

Научните изследвания сочат пряка връзка между тези вещества и генетичните увреждания и развитието на онкологични заболявания.

От своя страна, ПАВ се образуват при изгарянето на органични вещества и се съдържат в изгорелите газове или саждите. Тъй като черните мастила често се произвеждат именно от сажди, те могат да съдържат тези канцерогенни съединения.

За най-агресивни се смятат цветните мастила, особено червените, жълтите и оранжевите. Именно те най-често стават причина за хронични възпаления и алергии.

Това се обяснява със съдържанието на специфични метални соли и азопигменти, които в човешкия организъм могат да се разградят до потенциално отровни ароматни амини.

Такъв състав превръща татуировката в постоянен източник на химическо въздействие, на което организмът е принуден да реагира ежедневно в продължение на много години.

Процесът на татуиране включва въвеждане на мастило дълбоко в дермата. Организмът незабавно идентифицира пигмента като чуждо тяло. Имунните клетки се опитват да погълнат и изведат тези частици, но поради големия им размер те остават блокирани вътре в кожните клетки, което и прави рисунката постоянна.

Мастилото за татуировки не остава само на мястото на нанасяне. Изследвания потвърждават, че микрочастици от пигмента мигрират през лимфната система и се натрупват в лимфните възли.

Тъй като лимфните възли координират имунната защита на организма, продължителното натрупване на метали и токсини в тях предизвиква сериозна загриженост у учените, въпреки че последиците от това явление все още се изучават.

Съвременните научни изследвания разкриват нови, неизвестни досега аспекти на взаимодействието на татуировките с имунната система на човека.

Пигментите не просто се намират пасивно под кожата, а са способни активно да се намесват в имунните процеси и да променят активността на защитните клетки на организма.

Когато частиците мастило попаднат в дермата, имунните клетки (макрофаги) ги възприемат като враждебни обекти и ги поглъщат. Тъй като обаче пигментите на татуировките се състоят от вещества, които организмът не може да разгради, имунните клетки се оказват в капан. Когато такава клетка в крайна сметка загине, тя освобождава пигмента обратно в тъканите заедно със специални химически сигнали за тревога.

Тези сигнали принуждават имунната система да бъде в състояние на постоянна активация. Изследователите са установили, че този процес провокира стабилно възпаление в съседните лимфни възли, което продължава поне два месеца след нанасянето на рисунката.

През цялото това време имунната система изразходва значителни ресурси в „борба“ с мастилото, вместо да бъде напълно съсредоточена върху защитата от реални патогени.

Едно от най-важните открития в последно време е връзката между татуировките и реакцията на организма към ваксинация. Установено е, че наличието на частици мастило директно на мястото на инжектиране на ваксината или в близост до него може съществено да промени имунния отговор.

По-конкретно, научни наблюдения разкриват специфично намаляване на ефективността на имунната реакция към ваксината срещу COVID-19 при хора с татуировки в зоната на инжекцията. Мастилото създава своеобразен „шум“, който пречи на клетките ясно да разпознаят ваксината и да изградят пълноценен имунитет. Важно е да се отбележи, че това не прави самата ваксина опасна, но показва, че пигментите могат да се превърнат в бариера за нормалната работа на имунитета в критични моменти.

ЗВЕЗДИ

Автор Ива Петрова

Сладък жест: Венци Венц посвети татус на сина си

Автор Ива Петрова

Към днешна дата няма преки епидемиологични доказателства, че татуировките причиняват рак при хората, но лабораторни изследвания върху животни сочат потенциална опасност.

Проблемът е, че много видове рак се развиват в продължение на десетилетия, а масовото увлечение по татуировките започна сравнително наскоро.

Един от най-често срещаните проблеми е непредсказуемата реакция на имунната система към състава на мастилото, като за най-агресивни се оказват червените мастила. Те най-често стават причина за постоянен сърбеж, силни отоци и появата на грануломи - специфични възпалителни възли. По този начин организмът буквално се опитва да „зазида“ частиците мастило, които не може да изведе самостоятелно. Коварството на тези реакции се крие в това, че те могат да се проявят не веднага, а години по-късно, често провокирани от обикновено излагане на слънце.

Всяка татуировка представлява увреждане на защитната бариера на кожата, което при определени условия отваря врата за опасни патогени. Нарушаването на хигиенните норми е свързано с риск от заразяване със златист стафилокок, който причинява остри възпаления. Много по-сериозни са вирусните заболявания като хепатит B и C, които засягат черния дроб. Регистрирани са и случаи на редки микобактериални инфекции, които са изключително трудни за лечение.

Най-тревожни са резултатите от съвременни изследвания, изучаващи връзката между боди арта и онкологията.

Учените са открили статистическа корелация, която показва, че наличието на татуировки може да бъде свързано с повишен риск от развитие на опасен рак на кожата с 29%. Това се свързва с постоянното химическо дразнене на клетките и натрупването на токсични компоненти от мастилото в организма.