Бях в пети клас, когато излезе първият брой на списание „Космос“. Тогава учителите всяка есен ни задължаваха да се абонираме за някой вестник или списание. Повечето се записваха за детското вестниче „Септемврийче“. Аз обаче като чух „Космос“ нямах и грам колебание. Наистина нямам и сега обяснение откъде още от дете имам този интерес към небето, но и защо ли ми е.

Скоро след това списанието публикува историята на Бети и Барни Хил. Причакани от извънземни през нощта на едно шосе в САЩ, качени на кораба им, съответните биологични изследвания. Сега целият свят знае за тях, по документалните канали показваха дори запазената от тогава рокля на Бети. Направените изследвания бяха доказали извънземни следи по нея – като материални отпечатъци. Но приживе Бети и Барни ги бяха побъркали от подигравки за разказа им.

Това, което обаче никога не видях в тези филми беше нещо, което в пети клас много ме впечатли. В един момент на ментално ниво започва разговор между извънземните и семейството. Бети пита: “Откъде идвате?“ Те ѝ проектират карта на звездното небе и я питат: „Покажи на картата къде е твоята планета“. "Тя, естествено, няма астрономически познания и не може да го направи. А те: "Как да ти покажем тогава откъде идваме?" Но колко от нас на планетата Земя и сега могат да го направят?

Така започна моята страст към небето, към авиацията, към Вселената.

Години по-късно, по време на най-тежката лятна сесия от цялото ми следване в кината пуснаха филма на Ерих фон Деникен „Спомени от бъдещето“. Беше документален, с артефакти, доказващи контакти на човека с извънземни още от древни времена. Бях много дисциплинирана гъска. През ум не ми е минавало докато текат изпитите да се отклонявам и на метър от четенето. Но тогава го направих. Беше чудо да се купят билети, чакаше се на огромни опашки. Вредих се. Изгледах филма. Не стъпвах по земята, когато излязох от киносалона. Все едно ми беше казано: “С теб сме, на твоето мнение сме“.

И аз преживявах периодично подигравките като към всички, които вярват в извънземните. Но си давах сметка, че при това небе с трилиони звезди и планети е нагло и фукливо, патологично нарцистично да си мислим, че сме единствените в този материалния свят, за който нямаме сетива да го обхванем с мисъл.

А сега, който следи темата по документалните канали видя как ЦРУ, как Британските тайни служби разсекретиха хиляди файлове за разследванията си на извънземни посещения на Земята. Но нали уж бяха измислица и заслужаваха единствено подигравки?

И между другото – прелитат и над България, най-често близо до трансконтиненталните трасета на самолетите. Да не говорим, че и български пилоти са имали близки срещи от Трети вид с тях – писала сам за хеликоптерните авиатори Николай Белев и Георги Димитров. И не са само те. Твърдя, че съм компетентен наблюдател и мога да различа земни от неземни хвърчащи апарати.

Ерих фон Деникен беше разпънат на кръст в онези вече далечни години за написаното и филмираното от него за извънземните от древността, за палеоконтактите на човечеството с разумни същества от други светове. Лежа дори в затвора. Издържа. И получи навреме признание за прозренията си, преди да отлети на небето.

ПОЧИВАЙ В МИР!

Автор: Елена Емануилова