Познати ли са ви тези ситуации? Например, ваш колега прави комплимент за доклада ви, шефът ви признава представянето ви или може би партньор ви благодари за подкрепата. Вътре у вас обаче възниква една позната неловкост.

Мислите ви се препъват: „Това е нищо“, „Просто имах късмет“. Бързате да върнете комплимента или да смените темата. Похвалата не ви носи радост. Тя предизвиква смущение и тиха тревожност.

На пръв поглед изглежда като скромност. В действителност обаче е страх. Страхът да приемете като факт, че можете да бъдете наистина добри, дори въпреки недостатъците си. По-лесно ви е да приемате критиката. Тя се вписва във вътрешния ви мироглед, където работата ви трябва да бъде преглеждана и коригирана. Критиката потвърждава гласа, който ви шепне: „Трябва да се стараеш повече“. Похвалата обаче опровергава този глас. Но тя не се превръща в награда, а в… заплаха.

Синдром на самозванеца

Този механизъм е част от така наречения синдром на самозванеца. Той произтича от разликата между вашия „произход“ и вашата „витрина“. Вие виждате всичките си съмнения и пропуски. Другите виждат само изпипания краен резултат. Сигурни сте, че ако видят вашия произход, ще осъзнаят, че витрината ви е измама. Приемането на комплимент означава поемане на риск. Риск да се съгласиш, че витрина ти също е истинска. Че вашите усилия, умения и присъствие са достатъчно основание за топли думи.

Често корените на това състояние на духа са в детството, когато любовта и вниманието към вас са били доста условни. Те са били давани не просто за това, че сте себе си, а за вашите постижения – за отличните ви оценки, за това, че помагате на другите, за това, че отговаряте на очакванията на възрастните.

Научили сте се тогава, че за да бъдете ценни, трябва постоянно да се доказвате. Вашата стойност се е превърнала във външно потвърждение, което трябва да се заслужва ежедневно. Така в зряла възраст всеки успех изглежда случаен, а грешката е доказателство за истинското ви, несъвършено аз.

Прилагането на сила срещу този проблем не помага

Невъзможно е да се бориш с това вътрешно убеждение със сила. Опитите да се принудиш да кажеш „Аз съм достойна“ срещат мощна вътрешна съпротива. Ключът не е да заглушиш вътрешния критик, а да разбереш чий е той. Отдели го от себе си. Спри да бъдеш дете, което се страхува да не загуби любовта на близките си и се превърни във възрастен, който решава: „Да, имам тази взискателна част. Но аз не съм само това.“

Първата стъпка е да събереш достатъчно доказателства за своята адекватност. Започни да си водиш файл. Записвай всичко: както бляскавите си победи, така и моментите, в които просто си се справил/а, получила си конкретна обратна връзка и си научила нещо. Това е твоят осезаем аргумент срещу абстрактния страх.

Втората стъпка е да практикуваш приемане. Вместо автоматично да казваш „Е, добре“, опитай просто да кажеш „Благодаря“. Дори ако вътрешностите ти се свиват. Това е умствена тренировка – да се научиш да приемаш добрите си нагласи.

Третата стъпка е да си позволите да бъдете част от процеса. Компетентността се ражда чрез проби и грешки. Запитайте се: „Какво бих позволил/а на един начинаещ да направи?“ И си позволете да го направите. Защото иначе перфекционизмът е идеалната почва за развитие на синдрома на самозванеца.

Ако сте уморени от тази вътрешна игра, където похвалата ви носи стрес, а не радост, идете на консултация с професионалист, защото вината не е ваша.

Това е следствие от дългогодишното ви убеждение за вашата стойност. Ще научите откъде идва този подъл вътрешен глас. Ще можете да изградите нови, по-добри отношения със себе си. И ще се научите да надграждате успехите си с увереност, вместо да се страхувате от тях.

Източник: b17

ЗОДИИ И АСТРОЛОГИЯ

Автор Астролог - Ивелина Пенчева

Подробен хороскоп за всички зодии през 2026 година

Автор Астролог - Ивелина Пенчева