В съвременната работна среда, където се насърчават екипността, откритата комуникация и сплотеността на колектива, е все по-често срещано явление служителите да изграждат близки отношения със своите ръководители. Макар на пръв поглед това да изглежда като предимство – по-добро разбирателство, доверие и подкрепа – психолози предупреждават, че зад приятелството между служител и шеф се крият сериозни психологически и професионални рискове.

Смесване на роли: приятел или началник?

Психологът д-р Елена Тодорова обяснява, че основният проблем в такива взаимоотношения е смесването на ролевите функции. "Всяка социална роля има своите граници, очаквания и правила. Когато се опитаме да съчетаем ролята на приятел и ръководител в едно лице, неминуемо се получават конфликти, напрежение и неяснота в комуникацията", казва тя.

Ръководителят носи отговорност за оценка на работата, взимане на трудни решения като повишения, санкции или дори уволнения. В една приятелска връзка обаче се очаква подкрепа, равенство и емоционална близост. Когато двете се преплетат, възникват въпроси като: "Това решение беше ли професионално, или е лично?", "Дали не злоупотребявам с доверието?", "Мога ли да кажа истината, ако не съм съгласен?"

Обективността страда

Психологическите изследвания показват, че при наличие на близки лични отношения, обективността често се губи – както от страна на шефа, така и от страна на служителя. Ръководителят може неволно да фаворизира „приятеля си“, което създава напрежение в екипа и усещане за несправедливост. От друга страна, служителят може да очаква специално отношение, което противоречи на професионалната етика.

"Един от най-честите сценарии, които наблюдаваме в кабинета, е именно разочарование от липсата на реципрочност", допълва д-р Тодорова. "Служителят смята, че като е близък с началника, заслужава повече толерантност, докато шефът продължава да гледа на него преди всичко като на подчинен."

Трудности при конфликт или критика

Приятелските отношения усложняват и обективното даване на обратна връзка. Един шеф трудно ще направи забележка на близък приятел, без да се чувства неловко или виновно. А служителят може да възприеме критиката като предателство. Това пречи на нормалния работен процес и личностното развитие.

"Конструктивната критика е важна част от работния процес. Когато се страхуваме да обидим приятел или когато я приемаме твърде емоционално, спираме да растем професионално", казва психологът.

Проблеми при промяна в динамиката

Приятелството с шефа също така може да се окаже нестабилна основа при промени – например, ако шефът напусне, бъде понижен или служителят премине в друга позиция. Внезапната промяна в динамиката често води до емоционален дискомфорт, разочарование и дори конфликт.

Също така, ако приятелството се разпадне по лични причини, последствията върху работната атмосфера могат да бъдат разрушителни. Вместо да остане в професионални рамки, напрежението се пренася и в екипа.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Ключът е в речта: Хората, които казват тези думи всеки ден, са депресирани

Автор Теодор Муховски

Какво препоръчват психолозите?

Според д-р Тодорова, изграждането на топли, но професионални отношения с ръководителя е най-здравословният подход. Това включва уважение, открита комуникация и добронамереност, но без прекрачване на границите на личната интимност и приятелството.

"Да изпием кафе заедно или да се смеем по време на среща е напълно нормално. Проблемът възниква, когато се започнат разговори за личен живот, тайни, съвместни излизания и споделяне на чувства. В този момент вече говорим за приятелство, което поставя и двамата в уязвима позиция."

Психолозите съветват да се поддържа ясна дистанция и да се осъзнава къде свършва професионалната роля и започва личното. Така се гарантира здрава работна среда, в която всеки знае какво да очаква и на какво да разчита.

НОВИНИ

Автор Флора Иванова

4 зодии са готови да съблазнят шефа си в името на кариерата