Всяко дете расте с мечти. Някои искат да станат космонавти, други да танцуват балет. Някои искат да станат полицаи, други да карат самолет. И успяват. Такъв е случаят с българския пилот Марио Бакалов, който се превърна в истинска сензация в социалните мрежи, още когато започна да споделя кадри от небето и да обяснява на последователите си всякакви интересни подробности от живота в авиацията.

И ако днес Марио Бакалов е успешен в работата си и знаем кой е, то някога той е бил просто едно малко момче, но с големи мечти. И не забравя за това, не забравя и как никога не се е отказал от мечтата си да стане пилот, независимо от всичко.

Преди ден Бакалов сподели във фейсбук страницата си спомен от училищните си години. По думите му, той е бил добър ученик, но невинаги е бил отличен. А когато учителят му по математика научил, че иска да посвети живота си на летенето, изпитал съмнения. Защото за да си пилот, се искало да бъдеш добър по математиика. Но ето че съдбата си знае работата, публикуваме вдъхновяващите думи на Бакалов без редакторска намеса:

Преди много години, още в училище, моят учител по математика ми каза, че трудно може да си представи как от мен би станал пилот. Според него математиката беше толкова важна за тази професия, че човек трябва да е изключително добър в нея, а аз явно не отговарях на този образ. Не бях слаб ученик, напротив, но и не бях сред най-добрите отличници.

Преди време се видяхме отново на среща със съученици и учители. Беше искрено изненадан, когато разбра, че съм станал пилот, и сякаш прие лично факта, че животът е поел в различна посока от тази, която някога е очаквал.

И тук е важно да кажа нещо ясно – той не беше лош учител. Напротив. Беше човек с опит, с желание да учи и да насочва учениците си. Но тази среща ме накара да се замисля за нещо много по-голямо.

Истината е, че математиката наистина е важна – и в авиацията, и в живота като цяло. Но за да бъдеш пилот, не се изисква да си гений или да владееш висша математика на академично ниво. Не се търсят супергерои, а хора, които са готови да учат, да работят системно, да бъдат дисциплинирани и да поемат отговорност.

Нито един учител, колкото и опитен да е, не може да предвиди бъдещето на своите ученици, и това е напълно човешко. По-важното е да внимаваме с думите си, защото понякога, без да искаме, поставяме рамки и граници, от които децата по-късно много трудно излизат.

Животът често се оказва по-широк от представите ни. А може би най-важното нещо по пътя не са оценките, нито чуждите прогнози, а вътрешната мотивация – желанието, хъсът и вдъхновението да вървиш напред, дори когато някой не вярва в теб. Именно те ни дават криле и ни позволяват да станем много повече, отколкото другите някога са си представяли за нас.