Със съпруга ми сме заедно от 12 години и наскоро се сблъсках с негова изневяра. Подобно нещо се случи и в самото начало на брака ни. Имаше някакви мимолетни момичета за секс, след което той дълго молеше за прошка и казваше, че обича само мен. Аз му простих. Пет години по-късно се роди синът ни, когото той много обича.

Вкъщи имаме добри отношения, няма скандали и караници, той се старае за семейството… Но със секса нещата са сложни – и така беше от самото начало. Когато се оженихме, цяла година изобщо нямахме интимни контакти. Съпругът ми казваше, че не иска. Аз обаче подозирам, че и тогава е имало изневери, но освен това той имаше и проблеми с работата – половин година не можеше да си намери.

Съпругът ми няма професия и висше образование. Израснал е в село, далеч от града, а на 24 години се мести в столицата без нищо. Четири години по-късно се запознахме. И така, половин година беше без работа, след което започна като таксиметров шофьор. Работеше много и печелеше добре. След това стана личен шофьор на държавен служител, където работи и до днес: заплатата е по-ниска, но за сметка на това работата е официална и стабилна.

Но го гризе фактът, че е шофьор. Той е амбициозен човек и се срамува дори от работата си. Знам, че влиза в сайтове за запознанства под чуждо име и разказва на жените, че има добра работа, че е от София и живее в собствен апартамент. В действителност живее в моя апартамент, а свое жилище няма никъде.

От самото начало сексът при нас е в една и съща поза, когато той е отзад. Не иска да пробва нищо друго. Оралните ласки са забранени: не може да ми прави и категорично се противопоставя да му правя. Не знам какво става с онези момичета, но една от тях му изпраща откровени снимки – включително със секс играчки. Имам чувството, че има раздвоение на личността. Че аз съм съпруга и майка, че не може да ме разваля със секс и да проявява желанията си към мен. А там има други, с които може.

Говорих, плаках, но той не може с мен. Струва ми се, че ако имаме секс, то е само защото трябва. А на мен ми е тъжно до сълзи, аз съм за секса. Не съм грозна, имам женствена фигура, нямам наднормено тегло, грижа се за себе си. Мъжете на улицата ми обръщат внимание. Вече не знам какво да правя. Искам да запазя връзката, но ако не намеря причината за тази безразличност към мен в секса, нищо няма да се промени. Той ще продължава да ми изневерява.

Катерина, 39 години

Основният въпрос, който си задавате – „как да намеря причината“ – всъщност сочи към най-важното. Причината не е във вас. Тя се крие в неговата непримирима вътрешна война със самия себе си. Докато той не успее да приеме собствената си история не като повод за срам, а като факт от живота си, заслужаващ уважение, той ще продължи да бяга.

Той се нуждае от продължителна психотерапия и най-вече от осъзнаване на проблемите и искрено желание да се справи с тях.

Какво можете да направите вие? Преместете фокуса от неговите изневери към кризата във вашата двойка. Задайте си честни въпроси за цената, която плащате, за да поддържате тази връзка.

Предложете му терапия. Разговорите и сълзите тук са безсилни. Той се нуждае от професионална помощ. Терапията за двойки може да се превърне в сигурно пространство, където да говорите не за изневерите, а за това, което стои зад тях: за срама, страха, чувството за „несъответствие“, за нереализираните желания – както вашите, така и неговите.

Пишете, че искате секс и се грижите за себе си. Това е вашият ресурс. Вашата задача е да не позволявате неговата вътрешна война да руши вашата собствена стойност и правото ви на близост.

Катерина, вие искате да запазите връзката. Но може да бъде запазено само онова, което действително представлява връзка. В момента вие сте част от система, в която съпругът ви бяга от самия себе си. Важно е не да го преследвате, а заедно или поотделно да намерите смелост да се изправите пред реалността, от която той бяга.