За по-възрастното поколение, израснало в епохата на колективизма, понятието „лични граници“ е не само абстрактно, но и дори опасно. Тогава ключът към сигурността, щастието и успеха е бил да бъдеш като всички останали.

Съвременните деца обаче са различни. Дете на 5-6 години вече може твърдо да заяви на майка си, че тя нарушава неговите лични граници и лично пространство. Понякога това ни се струва като грубост, но психолозите успокояват, че ако чуете подобна фраза от сина или дъщеря си, значи сте добър родител.

„Нашите деца живеят в епоха на индивидуализация. По-успешен е този, който не прилича на другите, който не е просто един от многото. Затова все по-често чуваме от децата за личното пространство. И ако собственото ви дете ви го заяви, отбележете си точка в графата „добър родител“. Това означава, че сте заложили в него правилните разбирания. Първо, то изобщо знае за личните граници. Второ, не се страхува да ви го каже, което означава, че не се страхува от вас“, обяснява психологът Виктория Дмитриева.

Тя подчертава, че днес родителите много се страхуват някой да не обиди детето им. В същото време обаче най-често те самите нарушават личните му граници. „За да може то да се защити извън семейството, е важно да усеща границите вътре в него“, казва Виктория Дмитриева. Експертът посочва ситуации, в които навлизаме в личното пространство на детето, независимо от възрастта му, без дори да го забелязваме.

1. Не чукаме, когато влизаме в стаята му

„При много родители това предизвиква страшна съпротива: „Какво? Няма да чукам в собствения си дом, все пак това е моя стая, а не негова! Защо да чукам?“, разказва експертът. „Точно затова, за да може детето да почувства, че има свое собствено пространство.“

Трябва винаги да се чука, когато се влиза в стаята на детето. Дори ако вратата е отворена или открехната, е необходимо да предупредите, че влизате. И това трябва да се прави от момента, в който детето има свое лично пространство – дори на три години, дори и на една. Формирането на лични граници и усещането за собствено пространство е първото и най-важно нещо.

Това не се отнася само за стаята – не всеки има възможност да осигури отделна такава за детето си. Но то трябва да има своя територия: бюро, на което само подрежда нещата си, шкаф с дрехи, които никой друг не пипа.

Между другото, по този начин учите детето да уважава и вашето пространство. Ако не искате то да нахлува при вас в най-неподходящия момент, давайте му правилния пример.

2. Караме го да целува роднини

Най-важните граници са телесните. И тук не става въпрос за наказания с колан – съвременните родители отдавна са се отказали от подобни методи на възпитание. Става дума за ситуации, в които уж действаме с добри намерения, но всъщност причиняваме дискомфорт на детето.

„Например, дошъл е дядо му, когото детето вижда веднъж годишно“, казва психологът. „За него това е непознат, бодлив и неприятен чичо. И какво казват родителите в този момент? „Хайде, целуни дядо, какво толкова?“. Тоест, ние принуждаваме детето да наруши телесните си граници, въпреки че то не иска да го прави.“

Как да постъпим в такава ситуация? Най-лесно е да обясните на дядото, че детето е отвикнало от него, и да го помолите да му даде време. Един адекватен възрастен ще разбере и няма да се обиди.„Понякога караме детето да прегръща и целува нас самите“, признава Виктория. „„Хайде, целуни мама. Как така не искаш да целуваш мама? Ти не ме ли обичаш?“ – това е манипулация! По-добре изградете такива отношения с детето, че то само да иска да ви прегръща и целува, а не да се налага да го принуждавате.“

3. Практикуваме постоянно съвместно спане

Тук става въпрос за деца над 3-годишна възраст. Експертът обяснява, че „еднократни акции“, като например спане на едно легло в хотел по време на почивка или в период, когато детето е болно, не са страшни. Нарушение на границите става съвместното спане на регулярна основа.

„Майка, която постоянно спи със своя деветгодишен син, нарушава личните граници – и неговите, и своите“, категорична е психоложката. „Детето и родителите трябва да имат отделни легла. Да се погушкате малко с мама е прекрасно, но на постоянна основа такова нещо не трябва да има.“

4. Къпем и мием детето

При бебетата всичко е ясно – докато не се научи как да се държи в банята, е опасно да го оставяме само. Но то бързо пораства. „Още от 2-годишна възраст е важно да го научим да се мие самостоятелно“, настоява Виктория Дмитриева. „Така към 4-годишна възраст то вече ще се къпе напълно само. Родителите могат само да помогнат на момичетата да измият дългите си коси. Но само дотам.“

Може би се питате какво лошо има в това майката да помогне на дъщеря си да се изкъпе? Лошото е, че децата свикват, че това е нормално, и не възприемат подобни докосвания като нещо нередно.

Изключително важно е да обясните на децата си, че никой няма право да докосва интимните им части, освен самите тях и лекар в присъствието на родител. Когато майка мие 7-годишния си син или 8-годишната си дъщеря, тя не само нарушава телесните им граници, но и ги приучава към нещо, което не бива да се случва. Това не е въпрос на висша психология, а на безопасността на вашето дете.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Елена Ангелова

Мили татковци и мами, никога НЕ наказвайте децата си с мълчание

Автор Елена Ангелова

5. Игнорирането на думата „не“

„Не“ е една от първите думи, които детето научава. Първоначално то няма проблем с отказите: „не искам“ означава „няма да го направя“. Какво правят родителите? Започват да пречупват малкия инат. „Аз съм майка ти, аз знам по-добре.“ „Ще го направиш, дори да не искаш и да не можеш.“

„Когато при детето започне периодът на „не, не искам, няма“, е много важно да се научим да преговаряме с него, освен ако не става въпрос за безопасността му“, предупреждава психолог. „Например, не го насилвайте да яде супа, ако не иска. Вместо това измислете начин да го убедите под формата на игра да си подреди стаята, ако на молбата да прибере играчките отговаря с отказ.“

Детето има право да каже „не“ и възрастните трябва да се отнасят с уважение към това право, независимо от възрастта му. Можете или да му предложите алтернативи, или да обясните защо в конкретния момент трябва да ви послуша. Това е нормален процес на преговори, на който учим детето си. Понякога дори можете да го похвалите: „Браво, че успя да защитиш гледната си точка.“

Но, разбира се, това се отнася за ситуации, които не са свързани с безопасността. Ако детето не иска да пресече улицата, държейки ви за ръка, вие все пак ще го хванете здраво и в този случай няма значение какво казва то.