Ако имате дете, то със сигурност поне веднъж през годините на родителство ви е минавала мисълта: „Нарочно ли ми го правиш?“. И със сигурност неведнъж сте изпадали в пристъп на гняв, от който после ви е било срам. Как да се справим с него?


История от практиката

Таня и Слави винаги са мечтали за деца. Още преди раждането им те са си представяли какви любящи и грижовни родители ще бъдат. И двамата не са имали щастливо детство: бащата на Слави е пиел и редовно е предизвиквал скандали, а Таня е била отгледана от баба си, защото родителите ѝ постоянно са били в командировки. Бабата е била властна, но справедлива жена, както сама е казвала за себе си. Таня и Слави са искали само едно – децата им да имат по-различен живот.

С разлика от две години се раждат Иван и Александър. Щастливите родители не можели да им се нарадват – толкова мили и послушни били децата им. Но когато момчетата навършили 12 и 14 години, сякаш ги подменили. Те станали неуправляеми. Зарязали домашните си задължения, спрели да се подготвят за уроците и започнали проблеми в училище. Децата все по-често прекарвали времето си навън.

„Опитахме всичко: пробвахме да се разберем, наказвахме ги, но нищо не помага. От безсилие започнах да им крещя, а аз не исках да бъда такава майка“, плаче Таня.

„Не ми се прибира след работа у дома, където постоянно се крещи. Чувствам гняв и се страхувам, че ще започна да бия децата си“, признава Слави.

Можем да съчувстваме на Таня и Слави. Те наистина се стараят и правят всичко възможно, за да се справят с родителската си роля. Това не е лесно, тъй като никой не ги е учил как правилно да възпитават деца, а предишният им опит от родителските семейства не е за пример. Чувството за безсилие, гняв, тревога и умора са се превърнали в постоянни спътници на Татяна и Сергей. Те искрено не разбират какво трябва да предприемат, за да подобрят ситуацията и да се почувстват по-комфортно.

Как работи гневът

Гневът е емоционална реакция, която възниква в отговор на въображаема или реална заплаха, когато нашите права и свободи са нарушени или когато сме силно уплашени.

Под влияние на стреса се отделят хормоните адреналин и норадреналин, сърдечната честота се увеличава, а дишането става учестено. Мускулите се напрягат, подготвяйки се за нападение или бягство. В този момент цялото внимание се концентрира върху източника на заплаха: мозъкът „отсява“ всичко, което тълкува като излишно, което може да доведе до неконтролируемо поведение в състояние на афект.

Важно е да се прави разлика между здравословния гняв и разрушителната агресия. Докато първият може да бъде енергия, насочена към възстановяване на справедливостта, вторият е начин за потискане на волята на другите, когато човек не умее да изразява чувствата си по друг начин. Да, трудно ни е да контролираме емоциите си, но можем да се научим да контролираме действията си. Както е казал Виктор Франкъл: „Между стимула и реакцията има пространство. В това пространство се намира нашата способност да изберем нашата реакция“.


Как да се справим с пристъп на гняв

Когато сме ядосани, често се сливаме с емоцията, идентифицирайки се с нея. Умението мислено да се отделим от собствените си преживявания ни позволява да възприемаме мислите като ментални събития, случващи се в съзнанието, а не като пряко отражение на реалността или ръководство за действие. Казвайки си „усещам как гневът кипи в мен“, ние създаваме буфер, който ни позволява да погледнем на ситуацията малко по-отстранено.


Затова е необходимо:

Да осъзнаете – „Чувствам, че съм ядосан/а“. Да определите причината – „Не съм доволен/а от поведението/ситуацията“. Да разберете своята потребност – „Искам да бъда чут/а / да възстановя авторитета си / да се справя със страха“. Да помислите за варианти за изразяване на недоволството – „Да кажа директно, като взема предвид възможните рискове / да споделя чувствата си“. Да направите осъзнат избор в полза на един или друг вариант.

Още на третата стъпка силата на гнева значително ще намалее и ще се появи повече контрол. Редовната практика помага за управлението на гнева.

Как безопасно да изразим гнева?

Да задържате емоциите в себе си е опасно, но и да изпускате парата, рушейки всичко наоколо, не е вариант. Какво да правим? Използвайте тези доказани психологически методи, за да изразявате емоциите си безопасно за вас и околните:

Писмо до „виновника“. Излейте целия си гняв на хартия, а след това тържествено я скъсайте.
Хартиен апокалипсис. Просто вземете купчина хартия и я разкъсайте на малки парченца.
Бягане, бързо ходене, танци. Всяка физическа активност помага за изгарянето на адреналина.
Дихателна практика. Бавно вдишване за 3-4 такта, издишване за 5-6 такта. Повторете 5-7 пъти, докато почувствате успокоение.
Ледено отрезвяване. Измийте лицето си с ледена вода или стиснете кубче лед в дланта си. Шокът рестартира нервната система.

В живота на всеки човек има моменти, в които емоциите взимат връх. Но как да разберем кога гневът или раздразнението са просто лош ден и кога са сигнал за по-дълбок проблем? Има ситуации, които могат да извадят от равновесие и най-спокойния човек, докато други се ядосват и за най-малката дреболия. Независимо към коя група спадате, важно е да знаете кога е време да потърсите професионална помощ.


Защо е трудно да видим проблема сами?

Всяко събитие в живота ни има своята причина, но тя невинаги е видима на пръв поглед. Когато сме потопени в дадена ситуация, е изключително трудно да я анализираме обективно. Не можем да погледнем на себе си отстрани, защото за това е нужна известна дистанция и независимост на преценката. Когато сме завладени от собствените си негативни преживявания, особено ако те засягат близки хора, губим способността си да бъдем безпристрастни.

В такива моменти психологът действа като обективен наблюдател, експерт и медиатор. Той помага на семействата да открият корена на проблема, като внимателно осветява „сивите“ зони в отношенията и по този начин допринася за тяхното подобряване.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Елена Ангелова

5 разрушителни фрази: Какво никога да не казвате на детето си

Автор Елена Ангелова

Признаци, че е време за консултация

Струва си да обмислите посещение при психолог, ако забележите, че:

Конфликтите във вашето обкръжение стават все по-чести.
Изпитвате силно и всепоглъщащо чувство за вина заради постъпките си.
Трудно ви е да разберете и назовете собствените си чувства.
Важни за вас взаимоотношения започват да страдат.
Хората около вас започват да се дистанцират.
Чувствате постоянна и силна умора.


Когато поддържаме връзка с чувствата си и действаме осъзнато, а не импулсивно, става по-лесно да се справяме с кризисните периоди, които са неизбежна част от живота на всяко семейство.