Живеем на планета, чиято по-голяма част е покрита с вода. Въпреки това тези водни пространства остават огромна загадка за човечеството. Интересен факт е, че сме създали по-точни карти на повърхността на Марс, отколкото на океанското дъно тук, у дома. Само малка част от подводния релеф е проучена и картографирана. Океанските дълбини крият своите тайни зад непрогледен мрак и чудовищно налягане.

За най-тайнственото и недостъпно за подробно изследване място с право се смята бездната Челинджър – най-дълбоката точка на Марианската падина. Дълго време можехме само да гадаем какво се случва на нейното дъно. Днес обаче завесата на тайната започва да се повдига.

Как е открита най-дълбоката точка на океана

Историята на откритието не започва с високотехнологично потапяне, а с мащабна океанографска експедиция на ветроходно-парен корвет. Британският кораб „Челинджър“, преоборудван за научни цели, потегля на плаване през 1872 г. Командва го капитан Джордж Неърс, а научната група е оглавена от естествоизпитателя Чарлз Уайвил Томсън. Целта е била изучаване на океанските дълбини, събиране на проби и търсене на доказателства за живот в най-дълбоките води.

Експедицията продължава повече от три години и донася на света хиляди нови видове живи организми. Но главното откритие е направено случайно. През март 1875 г., по време на буря в Тихия океан, учените решават да измерят дълбочината под кила. Товарът на въжето се спускал много дълго.

Когато измерили дължината на отпуснатото въже, уредите показали невероятната цифра – 8184 метра. Така е открита най-дълбоката точка на планетата, по-късно наречена в чест на кораба откривател – бездната Челинджър.

Покоряването на бездната

Близо век след откриването си падината остава недостижима. Едва на 23 януари 1960 г. двама смелчаци решават да предизвикат стихията. Швейцарският океанограф Жак Пикар и американският лейтенант Дон Уолш се потапят в дълбините с батискафа „Триест“. Апаратът, наподобяващ стоманена сфера, е конструиран от бащата на Жак, Огюст Пикар.

Спускането отнема около пет часа. В пълна тъмнина, под налягане, хиляда пъти по-високо от атмосферното, те достигат дъното. По-късно Пикар разказва за странни пукащи звуци отвън и за абсолютната чернота, пробивана единствено от лъча на прожектора. На дълбочина 10 916 метра те виждат плоско дъно, покрито със светла тиня.

За тяхна изненада, дори тук, в непрогледен мрак и студ, съществува живот. През илюминаторите те забелязват някакво плоско същество, подобно на камбала, и няколко скариди. Това откритие опровергава теориите за пълната безжизненост на ултраабисалните дълбини.

Връзката с повърхността работи и те успяват да съобщят за успеха си. След като прекарват двадесет минути на дъното, изследователите започват изкачването, което отнема повече от три часа. Техният подвиг доказва, че дори най-враждебните среди на Земята могат да бъдат покорени.

Самотното пътешествие на режисьора

Следващото спускане на човек до дъното на бездната Челинджър се случва едва 52 години по-късно. През 2012 г. известният кинорежисьор Джеймс Камерън, вдъхновен от мечти и любопитство, предприема самотно пътешествие в бездната. Той използва дълбоководния апарат Deepsea Challenger, създаден по негов собствен проект. Съвременните технологии позволяват времето за спускане да бъде съкратено до два часа и половина.

Камерън се сблъсква със сериозни технически проблеми. Поради чудовищното налягане отказват хидравличната система и част от двигателите. Мисията обаче е успешна. Режисьорът прекарва няколко часа на дъното, събирайки проби от почвата и правейки уникални 3D заснемания за документален филм.

Той описва дъното като „пусто“ и „извънземно“ място. Неговата експедиция донася на науката не само визуални материали, но и биологични образци, включително нови видове микроорганизми.

Какво крие вечната тъмнина

След Камерън се провеждат още няколко успешни спускания, включително с участието на учени и дори туристи. Всяка експедиция носи нови данни. Съвременните изследвания с помощта на роботизирани апарати и пробовземачи рисуват все по-детайлна картина.

Става ясно, че дори в условия на абсолютна тъмнина, температура около нулата и колосално налягане съществува собствена екосистема. Учените откриват на дъното на падината не само едноклетъчни, но и по-сложни форми на живот: гигантски амеби ксенофиофори, причудливи морски краставици, ракообразни и дори непознати видове риби. Тези организми са се приспособили към екстремните условия. Например, в клетките на много от тях се съдържат специални вещества, които предотвратяват разрушаването на белтъчините под налягане.

Едно от най-неочакваните и тъжни открития през последните години беше намирането на следи от човешка дейност на дъното на падината Челинджър. Изследователите са открили найлонов плик и опаковки от бонбони. Това доказва, че дори най-отдалечените и недостъпни кътчета на планетата не са защитени от последиците на замърсяването.

Загадки, които тепърва ще бъдат разгадавани

Въпреки постигнатия напредък падината Челинджър все още крие много тайни. Учените продължават да спорят за точната максимална дълбочина, тъй като данните от различните измервания леко се разминават. Геоложката активност в района на падината също предизвиква интерес. Съществуват доказателства за хидротермални извори, които биха могли да поддържат уникални хемосинтетични общности от организми, независими от слънчевата светлина.

Изучаването на микроорганизмите от дъното на падината представлява огромен интерес за биотехнологиите и медицината. Техните уникални ензими, способни да функционират в екстремни условия, могат да намерят приложение в промишлеността и фармакологията.

Тайната на падината Челинджър се разкрива пред нас постепенно и всяка нова стъпка в тази вечна тъмнина носи не само отговори, но и нови въпроси за нашия дом – планетата Земя.

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Автор Антония Дамянова

Огромна катастрофа заплашва човечеството: Тя идва от езерото Байкал

Автор Антония Дамянова