София Маринкова е родена на 9 февруари 1991 г. в Търговище. Завършва паралелката по изобразително изкуство, а през 2016 г. се дипломира като актриса в театралната академия в класа на Стефан Данаилов. Още като студентка е избрана след кастинг за участие в сериала „Женени с деца в България” да играе дъщерята на Бикови, заради което от брюнетка става блондинка. От миналата година я гледаме като водеща на „Спорт Тото”, а на 12 февруари е премиерата на постановката с нейно участие „С жените за риба”. В нея тя си партнира с Александър Сано, Александра Сърчаджиева, Роберт Янакиев. Пиесата може да гледате в „Théatro Отсам канала“ на 30 март и 15 април, защото премиерата този месец и първата дата за март са разпродадени.

-Баща ви и синът ви са рибари, а вие ходите ли с тях? Ползвахте ли техни преживявания и разкази, за да влезете в ролята?

-Не съм от хората, които обичат ставане в тъмни зори за риба. Но обожавам момента, в който ги посрещам. Там има два сценария. Първият е пълна трагедия, защото „нищо не кълве“, и всички сме много сериозни. Във вторият са хванали  риба и изведнъж целият ден става прекрасен, слънчев и изпълнен с надежда. Иначе, където и да отидем, дори в чужбина, баща ми и Орлин винаги носят въдици. Ако случайно ги забравят, това не е проблем, защото се купуват нови, купуват се и захранки, изобщо всичко се намира. Риболовът явно няма отпуск.

-Трябва ли жените да ходят на риба с мъжете или е по-добре да пият коктейли в мола?

-Не е задължително жените да ходят за риба, но е хубаво да знаят къде са мъжете им. Шегата настрана, всяка жена сама си избира. Някои обичат въдиците, други коктейлите, трети и двете. Важното е да има свобода, а не задължение.

-„С жените за риба” е съвременна българска пиеса, които са рядкост на сцената. Какво в нея ви провокира да участвате? С какво ще изненада зрителите?

-Пиесата много ми хареса още от първо четене. Освен че е много готина комедия, екипът също беше огромна мотивация, Александър Сано, Алекс Сърчаджиева и Робърт Янакиев са страхотни професионалисти и прекрасни партньори. Това е и най-прекрасният ми репетиционен процес до момента, изпълнен с много смях, лекота и усещане за истински отбор. Що се отнася до риболовните истории, разчитахме много на Робърт и неговия богат рибарски опит. Той държеше всичко да е абсолютно автентично. Между другото, още щом излезе плакатът и заглавието, няколко фенове ми писаха, че жените само ще пречим. Аз обаче съм убедена, че жените винаги сме главни действащи лица, дори когато се „пречкаме“, пак създаваме настроение и правим всичко по-забавно. А това, в крайна сметка е и смисълът на комедията.

-Стефан Данаилов е вашият учител в НАТФИЗ. Кога най-често се сещате за него?

-Истината е, че още го сънувам. Той вече не е част от ежедневието ми, но е част от сънищата ми и това много ме радва. Наскоро сънувах, че ме похвали за нещо на сцената. Събудих се с много хубаво чувство сякаш наистина се е случило. А най-хубавото, на което ме е научил, е нещо много просто и много важно, да бъдем добри хора. Да поздравяваме, когато влизаме в НАТФИЗ, в театъра или където и да е. Да се усмихваме и да носим положителна енергия. Това е съвет, който изпълнявам и до днес – и вярвам, че той винаги работи.

-Изненада ли ви предложението да бъдете водеща на „Спорт тото” и с кого се консултирахте, преди да приемете?

-Да, изненада ме, но и много ми хареса. Харесва ми ролята на водеща, а партньорството с Део е истинско удоволствие. Той е голям професионалист и много опитен. Да си момиче на късмета, (ако мога да се нарека така)  или човек на надеждата е доста хубава роля. Имаме си и ритуал, преди лайв с Део си пожелаваме да се случи най-доброто за всички хора, които пускат тото, и за нас. За мен енергията, с която излизаш пред камера, е изключително важна.

-Една от най-близките ви приятелки е Силвия Петкова, с която си партнирахте в „Пътят на честта”. По-лесно ли се работи с близки и има ли истинско женско приятелство сред млади, известни и красиви актриси?

-Да, със Силвето сме били заедно в Театър „София“ и в „Пътят на честта“. Сега и двете сме на свободна практика и много се надявам скоро пак да ни съберат в общ проект. Истинското женско приятелство съществува и е много красиво, когато е без конкуренция и с много подкрепа.