Тя се появява от нищото – млада дама без име и минало, готова на най-отчаяната стъпка. Историята ѝ се превръща в една от най-големите мистерии на миналия век.

През 1920 г. в Берлин е задържана млада жена без документи. Тя отказва да назове името си и почти не говори. С времето обаче започва да общува и заявява, че е по чудо оцелялата княгиня Анастасия, най-малката дъщеря на руския император Николай II.

Някои представители на европейската аристокрация и дори част от руските емигранти приемат думите ѝ за истина. Тази жена, станала известна като Анна Андерсон, се превръща в централна фигура на един от най-шумните съдебни процеси на XX век за наследство и доказване на самоличност. Защо нейната история изглежда правдоподобна и как успява да заблуди толкова много хора?

Началото на голямата лъжа

През лятото на 1920 г. берлински полицай забелязва млада жена на мост, която се готви да скочи в канала. У нея не са открити нито документи, нито пари, а тя самата почти не говори. Жената е спасена и изпратена в клиника за душевноболни, където е записана в регистрите като „Фройлайн Неизвестна“.

Съседката ѝ по стая се оказва Мария Пойтерт, бивша работничка в петербургско ателие. Тя забелязва прилика между загадъчната пациентка и най-малката дъщеря на Николай II. Жената е впечатлена от благородните ѝ маниери и особената осанка. Пойтерт решава, че пред нея стои по чудо спасената княгиня Анастасия. Това нейно наблюдение поставя началото на един дългогодишен мит.

Мария Пойтерт се свързва с руски емигранти, за да съобщи новината. От този момент при „Фройлайн Неизвестна“ започват да идват бивши аристократи, за да проверят достоверността на информацията. Мненията им обаче се разделят: едни твърдят, че разпознават в нея чертите на Романови, докато други категорично го отричат.

За обективна проверка е поканена баронеса София Буксгевден, която дълги години е била придворна дама на императрицата и е познавала децата лично. След няколко разговора баронесата заявява: „Това не е Анастасия“. По това време жената вече е изписана от клиниката и е приютена от семейството на полицая фон Кляйст. Именно там, въпреки мнението на Буксгевден, тя официално се представя като Анастасия Романова.

Измислицата като оръжие

Тя разказва трагична и завладяваща история. Твърди, че в онази страшна нощ в мазето на къщата на Ипатиев е изгубила съзнание още при първите изстрели. Спасил я войник на име Александър Чайковски, който бил тайно влюбен в нея. Той я изнесъл оттам, крил я дълго време, а след това двамата избягали в Румъния.

Според разказа ѝ там войникът бил убит, а тя, обезумяла от мъка, се скитала из Европа. Така се озовала в Берлин – на ръба на моста и на живота. Емоционалният разказ трогва сърцата на мнозина. В него има романтика, саможертва и чудо, което придава на създадения образ убедителност. Хората просто искали да повярват в една приказка с щастлив край.

Среща с Романови

За да се сложи точка на историята, инспекторът се свързва със самата вдовстваща императрица Мария Фьодоровна. Тя обаче не повярвала във възможността момичето да е оцеляло. Тогава в Берлин пристига по-малката сестра на Николай II, великата княгиня Олга Александровна. Тя отива на срещата заедно с бившата бавачка на царските деца.

Те прекарват няколко часа със самозванката. Олга ѝ задава лични въпроси за детството, навиците и семейството. Жената се обърква, не разпознава семейни шеги и описва събития, които никога не са се случвали. Великата княгиня си тръгва с натежало сърце. Дълго се колебае, но накрая е сигурна – това е измама. За нея срещата се превръща в дълбока лична драма.

Въпреки присъдата на Романови, историята получава широка гласност. Журналистите се вкопчват в сензацията. Жената, вече наричаща се Анна Андерсон, се превръща в публична фигура. Тя привлича поддръжници и намира нови покровители. Но колкото по-шумни стават твърденията ѝ, толкова по-задълбочено става разследването.

Детайлите от разказа ѝ започват да се проверяват. Оказва се, че войник на име Александър Чайковски никога не е бил в Букурещ. Историята му е пълна измислица. Успоредно с това разследващите откриват следите на изчезнала работничка от полски завод на име Франциска Шанцковска. Момичето е получило травма по време на работа, загубило е годеника си и е възможно да е опитало да се самоубие. Следите водят към същия онзи берлински мост. Съвпаденията са твърде очевидни.

НОВИНИ

Автор Woman.bg

Tрагичната история на руската принцеса Анастасия

Автор Woman.bg

Какво се случва след това?

Анна Андерсон не се предава. Тя заминава за САЩ, където намира подкрепа сред някои далечни роднини на Романови, които не са познавали лично Анастасия. През 1938 г. завежда дело за признаване на правата ѝ върху наследството на царското семейство. Съдебната битка се проточва десетилетия.

През това време Анна се омъжва за професор Джон Манахан. Делото се превръща в най-мащабното разследване на самозванство. През 1970 г. съдът във ФРГ окончателно отхвърля претенциите ѝ. Установено е, че Анна Андерсон и Франциска Шанцковска са едно и също лице. Но дори след присъдата, до самата си смърт през 1984 г., тя продължава да настоява за своята легенда, в която толкова много хора въпреки всичко са повярвали.