В навечерието на 14 февруари много от нас и клиентите на психотерапевтите изпитват засилено чувство за самота. Сякаш всичко около нас е изпълнено със сдвоени силуети: в рекламите, в социалните медии, в кафенета, дори в разговорите с колегите.

Ако сте необвързани, но особено ако не сте сами, а сте си го избрали да бъдете, го преживявате като загуба или липса. Тогава този ден може да стане истинско предизвикателство. Но нека за момент оставим настрана обичайните обществени нагласи: „Трябва да си намеря партньор“, „самотата е лошо нещо“, „всички са щастливи, само не и аз“.

Ами ако на този ден си позволим просто да бъдем, без сравнения, без бързане, без вътрешни укори? Психологически, самотата по време на празници, свързани с интимност, често се предизвиква не толкова от липсата на партньор, колкото от по-дълбокия въпрос: „Кой ме вижда? Кой е наистина до мен?“ Този въпрос може да бъде зададен и от тези, които не са официално необвързани, но се чувстват емоционално дистанцирани и самотни във връзките си. Но за тези, които са наистина сами, това може да предизвика болка, тъга, дори срам, сякаш „нещо не е наред с мен“.

НЕ, самотата не е дефект на личността ви

Важно е да запомните: самотата не е дефект на личността. Тя е човешко състояние, което може да бъде болезнено, но и плодотворно. Понякога в шума на външната интимност се ражда нещо невъзможно: връзка със себе си, честност на желанията и разбиране за вида интимност, която човек желае. А не за вида, който „би трябвало“ да бъде.

Психолозите се опитват да обърнат внимание не на това как да „поправите“ самотата си, а на това, което тя ви казва. Може би тя произтича от липсата на топлина, на признание или сигурност. Тези нужди могат да бъдат частично задоволени още сега - чрез приятелство, грижа за себе си, чрез физическо присъствие и ритуали. Позволете си ден без героизъм.

Не е задължително да организирате „романтична вечер за един човек“ (въпреки че и това е вариант). Можете просто да си позволите да бъдете тъжни, да гледате стар филм, да постоите в тишина, да напишете писмо до себе си – до тази, която сте били в миналото, или до тази, която ще станете. Понякога именно в такива моменти наистина се сближаваме със себе си за първи път.

Свети Валентин е само един ден в годината

Той не определя твоята стойност, способността ти да обичаш или да бъдеш обичана. Защото любовта не е събитие, а процес. И не започва с друг човек, а с готовността да бъдеш до себе си, дори когато всички около теб изглеждат щастливи заедно.

Ако днес си сам/а, това не означава, че си забравен/а. Означава, че ти се е отворило пространство да чуеш себе си. Това също е форма на любов.

Източник: b17

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Какво е общото между квантовата физика и женската самота?

Автор Елена Ангелова