Когато детето ни е разстроено и не може да се справи в определена ситуация, ние сме готови веднага да се втурнем към него с предложения за решаване на проблема и помощ, все пак сме добри родители. Всъщност с това си поведение единствено вредим на детето си, тъй като му пречим да изгради увереност, устойчивост и да придобие нови умения. Прекомерното родителство изпраща сигнал към детето, че светът е опасен и че не може да се справи без подкрепата на възрастен. Това подкопава увереността, задълбочава зависимостта и увеличава тревожността.

Днес ви представяме 5 признака, че може би се грижите прекалено много за детето си:

Решавате проблемите вместо него

Всеки родител би се намесил, когато види, че детето му се затруднява с нещо. Това в повечето случаи се изразява в смяна на график, за да избегнем дискомфорта при детето си. Децата обаче няма как да станат уверени в решаването на проблеми, особено ако не им се дава шанс.

Препоръка: Направете пауза, без да предлагате решения. Попитайте го: „Какво мислиш, че би могъл на направиш?“. Това стимулира самостоятелно мислене и учи децата, че имат важни идеи.


Опитвате се да предпазите детето от всяко негативно чувство

Много родители се тревожат, че изпитването на тъга, тревожност или разочарование е вредно за децата. Това води до постоянно успокояване, разсейване или опити да се „поправи“ всяко разстройство с думи като: „Не тъгувай, хайде да правим нещо забавно!“. Болезнените емоции обаче са естествена част от живота и умението да се справяме с тях е от съществено значение за здравословното развитие.

Препоръка: Приемете и назовете емоцията, след което покажете увереност в способността на детето да се справи: „Нормално е да се чувстваш разочарован и знам, че можеш да преминеш през това“.

Отнасяте се към детето си като към крехко същество, а не като към способна личност

Един от по-фините белези на свръхродителството е, когато нагласяме очакванията си според страховете си за това, с което детето не може да се справи, вместо според това, което то е способно да научи. Снижаваме летвата, за да предотвратим разочарование - освобождаваме децата от тренировки или уроци, защото може да са уморителни и филтрираме всяка критика, за да не нараним чувствата им. Това може да накара детето да се почувства по-добре в момента, но очакването за крехкост неволно го учи да възприема себе си като такова.

Препоръка: Запитайте се дали очакванията ви съответстват на възрастта и възможностите на детето. Предизвикателствата, пред които го изправяте, наистина ли са рискови или просто неприятни? Предложете подкрепа, която му помага да расте, а не го предпазва от всяка трудност.


Фокусирате се върху крайния резултат, а не върху процеса на учене

Прекомерната грижа често поставя акцент върху резултатите - избягване на грешки, потушаване на негативни емоции или гарантиране на успех, вместо да учи децата как да се справят с провалите. Това може да включва преговори с учител за състава на екип по проект, за да сте сигурни, че детето ви ще работи с „перфектните“ партньори, спор с треньор заради негово решение или микроуправление на всяка стъпка от дадена задача. Истинското израстване обаче идва, когато очакванията не се оправдаят и децата се научат да се адаптират.

Препоръка: Позволете на грешките да се случват. Устойте на порива да занесете забравеното домашно в училище, да оспорвате слаба оценка или да купувате лакомство след разочароващо представяне. Подкрепете детето си, докато то само намира решения, адаптира се и се учи от опита си.

Вашата собствена тревожност, а не развитието на детето, диктува действията ви

Много от проявите на свръхродителство произтичат от страховете на самите възрастни - от провал, осъждане или дългосрочни негативни последици. Например, може да се обадите на родителите на друго дете след дребен спор от притеснение за социалния живот на вашето или да се намесвате постоянно в домашното, защото се тревожите за представянето му. Макар и добронамерени, тези действия лесно могат да бъдат изтълкувани от децата като липса на доверие от ваша страна, което посява семената на съмнението в собствените им способности.

Препоръка: Спрете за момент и се запитайте: „Правя ли това за неговата безопасност, или защото ми е неприятно да го гледам как се затруднява?“. Дайте пример как да се толерира дискомфортът, когато няма незабавно решение.