Връзката на жената с баща ѝ е един от ключовите фактори, влияещи върху формирането на нейната идентичност, самочувствие и на моделите на интимност. Това обаче не е въпрос на „фатална предопределеност“, а на ранни преживявания на привързаност, които установяват основните очаквания на жената към мъжете и към самата нея във взаимоотношенията им.

1. Бащата като първи мъжки модел

В психодинамичните и системните парадигми бащата функционира като „първият значим мъж“ за бъдещата жена. Чрез него момичето формира представата си за мъжката надеждност или пък непредсказуемост. От научава нивото на приемливо самоуважение. Получава (или не получава) потвърждение за своята стойност. По-долу обобщенията и констатациите са на основата на реални случаи в практиката с клиенти с такива проблеми на психолога Елена Потилицина.

Ако бащата е емоционално достъпен, у жената се формира базово чувство за сигурност. Ако е дистанциран или студен, очакването за отхвърляне у момичето се засилва. Ако е критичен у нея се развива вътрешна нагласа от типа на: „Трябва да заслужа“. В зряла възраст това се проявява в избора на партньор и във вида привързаност – а именно сигурна, тревожна, избягваща.

Freepik

2. Самочувствие и женска идентичност

Бащата е фигурата на външното валидиране. Неговото признание за женствеността на дъщеря му (без сексуализация, но с уважение към нейното съзряване) формира чувство за „Аз съм ценна“, имам правото на желания. А също и способността ѝ да се справя при отхвърляне, без да се уврежда самочувствието ѝ. При липса на подкрепа обаче са възможни следните ситуации - зависимост от мъжкото одобрение, страх да не би да не съм „достатъчно добра“, както и хипернезависимост като средство за самозащита („Нямам нужда от никого“).

3. Сценарии за избор на партньор

Тази позната динамика често се разиграва в зряла възраст. Дъщерята на емоционално недостъпен баща избира недостъпни мъже. Дъщерята на авторитарен баща избира контролиращи партньори. Дъщерята на отсъстващ баща избира мъже, които трябва да бъдат „спасени“ или задържани. Това не е съзнателен избор, а повторение на по-ранен сценарий в опит да се „разиграе“ и жената да получи признанието, което не е получила.

Ако бащата е уважавал границите ѝ - развива се способността за поддържане на здравословна дистанция. При нарушени граници (свръх контрол, подценяване, емоционална зависимост) - възможни са трудности с личните граници с партньора. Ролята на бащата при раздяла също е важна - подкрепата му за автономността на дъщерята намалява риска от нейни зависими взаимоотношения.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Да станеш баща на 70 с 35 години по-млада съпруга: История за любовта, която победи хейта (Снимки)

Автор Антония Михайлова

4. Когато бащата отсъства

Отсъствието - физическо или емоционално, не е равносилно на „присъда“. От него обаче са възможни следните последици: идеализация на мъжкия образ, страх от изоставяне, трудности в доверието. Другите значими мъже за момичето (дядо, доведен баща, ментор), както и психотерапията, могат да имат компенсаторна роля.

5. Възможно ли е този сценарий да се промени?

Да. Психологическата работа включва: Осъзнаване от жената на повтарящия се модел. Разделяне на миналите преживявания от настоящата реалност. Формиране на нов модел на привързаност чрез терапевтични взаимоотношения. Опит в зряло партньорство, развитие на самоподкрепа. Когнитивно-поведенческата терапия, схематичната терапия и работата с травми на привързаността показват трайни резултати в коригирането на такива деструктивни модели.

И не забравяйте: Никога не е твърде късно да бъдете щастливи!

Източник: b17

Freepik