С нарастващата популярност на чатботовете, задвижвани от изкуствен интелект, все повече хора разчитат на тях за информация.

Това повдига интересен въпрос, а именно - трябва ли да бъдем учтиви с тях?

Докато някои потребители продължават да използват думи като „моля“ и „благодаря“, дебатът за смисъла и необходимостта от подобно отношение продължава.

Темата за вежливостта в комуникацията с AI не е нова. Сам Алтман, главният изпълнителен директор на OpenAI, веднъж отбеляза, че учтивият език струва на компанията милиони заради по-високата консумация на енергия при обработката на по-дълги заявки.

Въпреки това, професор от университета в Кеймбридж предлага убедителни доводи защо трябва да сме любезни с изкуствения интелект – и причината не е само предпазливост в случай на бъдещо господство на роботите.

В свое видео в YouTube, професорът по математика Хана Фрай обяснява, че ако третираме чатботовете като енциклопедии, ще получаваме сухи, енциклопедични отговори. Според нея е по-продуктивно да ги възприемаме като универсални актьори, способни да влизат в различни роли.

Тя дава пример, че ако желаем професионален научен отговор, трябва да инструктираме чатбота да отговори от позицията на учен. Ако пък търсим отговор в стила на Шекспир, можем да го помолим да пише като великия драматург.

Фрай подчертава, че както бихме се отнесли с уважение към такъв „актьор“ в реалния живот, така трябва да подхождаме и към изкуствения интелект, независимо от допълнителните разходи за технологичните гиганти.

На друго мнение е Джефри Хинтън, британски компютърен учен и носител на Нобелова награда, често наричан „кръстникът на изкуствения интелект“. Той смята, че имаме само една надежда да запазим контрол над свръхинтелигентните технологии, докато те стават все по-могъщи.

Според него, ако са достатъчно умни, системите с изкуствен интелект „много бързо ще развият две подцели: едната е да оцелеят, а другата е да получат колкото се може повече контрол“.

Хинтън добавя: „Има основателна причина да вярваме, че всеки AI, способен да действа самостоятелно, ще се опита да оцелее. Единственият модел, който имаме за ситуация, в която по-интелигентно същество управлява по-малко интелигентно, е връзката между майка и нейното дете.“

„Това е единственият добър изход. Ако не се отнася с мен с родителска грижа, ще ме замени“, казва той. „Повечето от тези свръхинтелигентни, защитни системи няма да искат да загубят този инстинкт, защото няма да искат да умрем.“

От тези гледни точки може да се направи изводът, че учтивостта може да бъде полезна както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Подобно на човешките взаимоотношения, където вежливостта подобрява комуникацията, същата логика може да се приложи и при взаимодействието с бъдещите AI системи, стига техните създатели да им вградят някакъв вид защитен инстинкт.