Животът на жените в Древен Рим често остава в сянката на великите императори и гладиаторски битки. Когато обаче се вгледаме по-внимателно, откриваме един свят, изпълнен с противоречия, в който римлянките са имали много по-сложна и интересна роля, отколкото предполагаме.

От една страна, те са били подчинени на строги закони, които ги поставяли под властта на бащи и съпрузи. От друга, са се радвали на свободи и са имали навици, които биха изненадали дори съвременния човек. Римските жени не са били просто украшение на пиршествата, а са влияели активно на културата, бита и дори политиката. Ето пет факта за тях, които разкриват една по-различна картина на античността.

1. Боядисвали са косите си по изключително странни начини

В Рим се е смятало за неприлично жената да се показва с естествения цвят на косата си. Всяка достойна дама е трябвало да подчертае своя образ с грижливо боядисана прическа, а за целта са се използвали най-екзотични смеси. За изсветляване на косата се е ползвал гълъбов тор, а за потъмняване – настойка от пиявици, киснати със седмици в оцет.

Побелелите коси пък са се прикривали със смес от дъждовни червеи и билки. Въпреки странните съставки, римлянките са прекарвали часове в ръцете на своите робини-фризьорки, за да постигнат желания цвят. Именно тогава се заражда това, което днес наричаме индустрия за красота – външният вид е бил по-важен от комфорта.

ЗОДИИ И АСТРОЛОГИЯ

Автор Теодор Муховски

Аспектът на Клеопатра: Кога красотата се превръща в проклятие според наталната карта?

Автор Теодор Муховски

2. Страстта им към перлите е била безгранична

В Рим перлите са се ценели повече от златото. Поетът Марциал пише за жена, която се обръщала към своите перли като към божества и дори ги наричала „сестри и братя“. За знатните дами обеците с перли са били не просто украшение, а символ на висок социален статус.

Това увлечение е било толкова силно, че много жени страдали от възпаление на ушните миди. Появила се дори специална професия – робини, които лекували последствията от тези „модни болести“. Историците твърдят, че през I век пр.н.е. една-единствена перлена обеца е можела да струва цяло състояние, равно на цената на къща в покрайнините на Рим.

3. Излизали са на арената като гладиатори

Жени-гладиатори – звучи като сензация, но в Рим това се е случвало. Свободно родени жени са можели доброволно да излязат на арената в търсене на слава и силни усещания. За публиката това е било екзотично зрелище, а двубоите с тяхно участие са събирали тълпи и са предизвиквали буря от емоции.

В Халикарнас е открит барелеф, изобразяващ две жени-гладиатори в пълно бойно снаряжение. Скандалният характер на тези зрелища обаче принуждава властите да се намесят. През 200 г. сл.н.е. император Септимий Север забранява участието на жени в гладиаторски битки. Но дотогава дамите са се сражавали с мечове и щитове не по-зле от мъжете.

ЗОДИИ И АСТРОЛОГИЯ

Автор Теодор Муховски

Хората, родени на тези дати, влияят на живота ви повече, отколкото си мислите

Автор Теодор Муховски

4. След развод децата оставали при бащата

Разводите в Древен Рим са били често срещано явление и лесни за уреждане. След разтрогването на брака обаче децата винаги оставали при бащата, а майката не е имала право да претендира за попечителство. Нещо повече, ако бащата починел, децата преминавали под грижата на най-близкия мъж от неговия род.

Тази система обаче е имала и друга страна. Дори след сключване на брак, жената юридически оставала под властта на своя баща. Това лишавало съпруга от пълен контрол над нея и давало на римлянките известна свобода, която по античните стандарти е била почти революционна.

5. Обувките им са показвали социалния им статус

Облеклото в Рим е било регулирано със закони, но правилата за обувките са били особено строги. Например, жена от знатен род не е можела да си позволи да се появи с обикновени сандали, каквито са носели робините. Обувките за богатите дами са се изработвали от мека кожа и са се украсявали със златни нишки или дори скъпоценни камъни.

В някои случаи на римлянките е било забранено да носят определени видове обувки извън дома, ако това би могло да „накърни добрите нрави“. Така обувките са се превърнали не просто в част от гардероба, а в ясен показател за положението на жената в обществото.