Екипажът на мисия „Артемис 2“ се подготвя за завръщане на Земята, след като успешно приключи своята историческа обиколка около Луната. Космическият кораб „Орион“ вече е по-близо до нашата планета, отколкото до естествения ѝ спътник, а четиримата астронавти на борда очакват финалния етап от полета си.

Преди да навлезе в земната атмосфера, капсулата с екипажа ще се отдели от своя сервизен модул. Това ще бъде последният критичен тест за кораба, който ще достигне скорост от над 38 000 километра в час, преди да започне да намалява скоростта си за кацане.

Приводняването на капсулата е планирано за събота сутрин в 3:07 ч. българско време. Очаква се тя да кацне в Тихия океан, в близост до бреговете на Сан Диего, Калифорния.

Едно незабравимо преживяване

Астронавтите Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и канадецът Джереми Хансен излетяха на 1 април от Кейп Канаверал, Флорида. Те бяха изведени в орбита от гигантската ракета на НАСА Space Launch System (SLS), след което се отправиха към обратната страна на Луната, достигайки по-далеч в Космоса от всеки друг човек преди тях.

По време на пресконференция от борда на „Орион“, докато се намираха на над 280 000 километра от Земята, астронавтите споделиха, че все още се опитват да осмислят преживяното.

„Човешкият ум не е създаден да осъзнае това, което току-що преживяхме“, заяви командирът на мисията Рийд Уайзман. „Имаме много неща, върху които да размишляваме и да запишем в дневниците си, за да осъзнаем напълно преживяването.“

Пилотът Виктор Глоувър, който стана първият чернокож астронавт, достигнал Луната, описа мисията като изключително интензивна. „Бяхме виждали прекрасни симулации, изготвени от нашия екип, но когато това се случи наистина, всички бяхме напълно смаяни“, разказа той, визирайки гледката към изгрева и залеза на Земята от лунна орбита. „Това са спомени, които ще пазя цял живот.“

Символ на международното сътрудничество

Мисията „Артемис 2“ беше отбелязана и като важен пример за международно партньорство. Канадският премиер Марк Карни проведе разговор с екипажа, като специално поздрави своя сънародник Джереми Хансен – първият неамериканец, летял до Луната.

„Всички жители на Канада са изключително горди с вас“, каза Карни. Той изтъкна „екипната работа и сътрудничество“ между САЩ и Канада като „наистина уникален в света“ пример, особено в деликатен политически момент.

В отговор Джереми Хансен посочи американското и канадското знаме, окачени едно до друго в кабината на кораба. „Както виждате, нашите знамена са събрани тук. Заедно сме по-силни“, заяви с усмивка астронавтът.

Първа стъпка към Марс

Полетът на „Артемис 2“ е ключова генерална репетиция преди следващата фаза от програмата на НАСА. Той надгражда успеха на безпилотната мисия „Артемис 1“ от 2022 г. и проправя пътя за планираното кацане на астронавти на лунната повърхност по-късно през това десетилетие – първото от края на програма „Аполо“ през 1972 г.

Крайната цел на програмата „Артемис“ е да установи дългосрочно човешко присъствие на Луната, което да послужи като трамплин за бъдещи пилотирани мисии до Марс.

Мисията „Артемис 2“ се завръща на Земята, носейки исторически паралели с ерата на „Аполо“ от Студената война. Подобно на своя предшественик, тя се осъществява в контекста на значителни политически и социални сътресения, включително противоречив за американското общество военен конфликт.

Въпреки нарастващото недоверие и дори страх към големите технологични компании последната лунна мисия плени въображението на световната публика. Проучванията сочат широка обществена подкрепа за целите на програмата, която се възприема като триумф на науката и технологиите.

Критично изпитание при завръщането

Приземяването на космическия кораб „Орион“ представлява ключов тест за неговия топлинен щит. По време на изпитателния полет през 2022 г. щитът претърпя неочаквано силно изгаряне и напрежение при навлизането в атмосферата. В отговор инженерите на НАСА коригираха траекторията на спускане за „Артемис 2“, за да се намали натрупването на топлина и да се избегне рискът от повреда на капсулата.

Въпреки предприетите мерки при навлизането на „Орион“ в атмосферата се очаква външните температури да достигнат приблизително 2760 градуса по Целзий.

Променената финална траектория обаче стеснява потенциалната зона за приводняване. Това ограничава възможностите за кацане при неблагоприятни метеорологични условия в океана. Въпреки това, представители на НАСА съобщиха, че прогнозите за предпочитаната зона за кацане остават благоприятни.

НОВИНИ

Автор Теодор Муховски

НАСА предупреждава: Няма план Б за екипажа на „Артемис 2“ в най-опасната фаза от мисията до Луната

Автор Теодор Муховски

Финалните маневри преди кацането

Освен надеждността на топлинния щит, от решаващо значение са и други фактори. Сред тях е постигането на прецизна траектория и ъгъл на навлизане в атмосферата, което се осъществява чрез серия от корекции с помощта на реактивните двигатели на кораба.

Последната от трите планирани корекции на курса е предвидена за днес следобед, около пет часа преди очакваното приводняване.

След като капсулата достигне горните слоеве на атмосферата, целият процес на спускане ще отнеме по-малко от 15 минути. Този интервал включва и шестминутно прекъсване на радиовръзката, преди да се активират двата комплекта парашути за финално забавяне и меко кацане в океана.

От НАСА уточняват, че спасителните екипи ще се нуждаят от около час, за да обезопасят капсулата „Орион“, да я качат на борда на спасителен кораб и да помогнат на астронавтите да излязат.

В най-далечната точка от своята мисия екипажът достигна разстояние от 406 771 километра (252 756 мили) от Земята, подобрявайки рекорда от около 400 000 километра, поставен от екипажа на „Аполо 13“ през 1970 г.