Какво по-хубаво от това да направиш някого щастлив? Неизброими са начините, чрез които можеш да донесеш радост, да покажеш обич, да докажеш доверие.

Добротата е верен съюзник.

Имам възможността да се запознавам с много позитивни хора. Млади хора, които не искат да търсят късмета си извън пределите на страната и които полагат усилия за реализацията си тук, в България. Всички те са усмихнати и имат ведри лица. Това ме прави оптимист за бъдещето. Без да се оплакват, те следват собствените си убеждения, че красотата е навсякъде, стига човек да има очи за нея. Трудят се, владеят чужди езици и намират време да развиват талантите, с които са надарени.

Има благодарни хора. Хора, признателни към родителите си и към обкръжение, което ги кара да се чувстват потребни. Странно е, че в улегналия комфорт на средната възраст аз се уча от тях. Често сме угрижени без конкретна причина и по презумпция сме недоволни от споделяната действителност. Благодарността е възможна, когато допуснеш нечия обич. Ръцете на любовта винаги са уютни.

Нужно е съвсем малко, за да забравим лошото. То съществува точно толкова, колкото и доброто. От нас зависи на кое ще бъде по-важно за нас.

Срещите в живота ни са плод на нашите желания. Човек разбира, че е станал възрастен, когато любимите играчки престанат да го интересуват. Фигуративните тапети от стените на детската стая отиват в кошчето, превръщайки същата тази стая в място, където посрещаме онези, накарали сърцето ни да се усмихне. Куклите и оловните войници са заключени в килера. Един ден всеки от нас ще се върне към тях. Точно сега, обаче, е моментът да обърнем внимание на хората, с които животът най-после ни е срещнал.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Ева Лъчезарова

Спрете да питате изкуствения интелект за проблемите в работата – психолог разкри защо колега е по-добрият избор

Автор Ева Лъчезарова

Способни сме да предизвикваме разбиране и съпричастност, способни сме да ги привличаме. В крайна сметка основаната причина да бъдем тук и сега, е нуждата да опознаем радостта от правото да обичаме и да бъдем обичани. Няма духовна сила, която ще предпочете да застане зад лошото, вместо да избере доброто. Само доброто в нас е способно да се превъплъти в поезия, картина или музика. Ако има завист и злоба, те са за онази част от публиката, която сама се наказва с аплодисментите на искрено запленения зрител.

Генералните обобщения не са ми по вкуса, но вярвам, че „изгубеното“ поколение не съществува. Всяко поколение има своите недостойни представители, но и такива, с които да се кичи и гордее. Насреща ли сме един за друг, възрастта е без значение. Сторим ли добро, сънят ни е спокоен, а животът винаги изглежда по-хубав. Защото до един имаме право на любов. Защото добротата е точният съюзник за любовта.