На днешния 1 април отбелязваме 59 години от смъртта на големия български писател Димитър Димов.

Роден през 1909 г. в град Ловеч и завършил Ветеринарномедицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Димитър Димов е един от най-четените, известни и обичани български писатели, оставили ярката си следа на картата на световната литературна история.

Книгите му „Тютюн“, „Осъдени души“ и „Поручик Бенц“ са добре познати както у нас, така и в редица страни по света. Слабо известен факт е, че произведенията му са преведени на много и различни езици, като само романът „Тютюн“ се радва на пълен превод на 18 езика, сред които немски, руски, латвийски, румънски, унгарски, чешки, китайски, испански, френски, гръцки, турски, хърватски, словенски, монголски и японски език.

По повод 110-тата годишнина от рождението на Димов през 2019 г. бе връчена и първата Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“. Нейният носител е френският писател Жером Ферари с романа „Проповед за падането на Рим“.

Нека си спомним творчеството му с няколко цитата от него...

“Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!” (Тютюн)

“С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.”

“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” (Тютюн)

“Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.” (Поручик Бенц)

“- Защо се смееш? - възмутено попита тя.
- Защото ми харесваш. - отговори той.
- Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.
- Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.” (Тютюн)

“Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?” (Тютюн)