Копнежът за любов не е слабост или зависимост. Това е основна човешка потребност. Още с раждането си търсим контакт, топлина и приемащ поглед. Чрез любовта се формира чувство за собствената ни стойност. Чрез нея се уверяваме: Аз съществувам и съм важен/а.

Когато любовта липсва или е условна, жаждата остава вътре в нас. Човек може да търси потвърждение за своята значимост във връзката, като се стреми да бъде удобен, нужен и незаменим. Той се надява, че другият ще запълни празнотата вътре в него. Но никой партньор не може да запълни това, което се формира вътре в човек.

Желаем любов, защото тя ни дава чувство за сигурност. Любовта създава чувство за подкрепа. Когато има някой, който ни приема, ни е по-лесно да понасяме трудностите в живота. Това е естествено.

Кога любовта става проблем

Проблемът възниква, когато очакването за любов е напълно екстернализирано. Човек започва да вярва, че благополучието му зависи единствено от някого друг. Ако съм обичана, значи съм ценена. Ако не, значи нещо не е наред с мен. Такова отношение обаче прави човек уязвим.

Да се научиш да обичаш себе си означава постепенно да изграждаш вътрешна сила. Не става въпрос за нарцисизъм или изолация. Става въпрос за способността да се отнасяш към себе си с уважение и грижа.

Самолюбието се проявява в малките неща. В способността да чуеш умората си и да не я игнорираш. В правото си да кажеш: „Не съм щастлив/а.“ В отказването от саморазрушителната критика, на която много от нас се подлагат.

Това е ежедневна практика, а не еднократно решение. За да започнете да си давате любов, е важно да се запитате: „Как искам да се отнасят с мен?“ И след това да се опитате да си покажете това отношение. Подкрепяйте се, когато нещата са трудни. Признавайте успехите си. Но не омаловажавайте грешките си.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Две теми, които е по-мъдро да премълчите пред партньора си

Автор Антония Михайлова

Защо всички психотерапевти настояват да обичаме себе си

Когато човек се научи да бъде на своя страна, нуждата от външна любов не изчезва, а узрява. Той вече не иска от другия човек да доказва стойността му. Влиза във връзки не заради липси, а от желание да споделя топлина.

Вътрешната любов намалява тревожността. Тя осигурява чувство за стабилност. Дори ако една връзка приключи или се промени, човек остава в мир със себе си. А това променя качеството на връзката.

Искаме любов, защото тя е част от нашата природа. Колкото по-рано започнем да си я даваме, толкова по-малко зависими ставаме от външно потвърждение. Любовта престава да бъде спасение, превръща се във взаимна размяна.

И тук се появява свободата – да си във връзка с някого не от страх от самота, а заради избора си. Да бъдеш заедно с някого не за да запълваш празнота, а заради интимността.

Това е ново ниво - на зрялост и на вътрешен мир.

Източник: b17