Изправен пред сериозно заболяване, съпроводено с болка, страх, отчаяние и гняв, човек преживява състояние на променена реалност. Всичко, което някога е било познато и разбираемо, всички начини и механизми на взаимодействие с външния свят и света на душата, внезапно се изкривяват или изчезват напълно. Настава време за преструктуриране на вътрешните нагласи на човек и за качествена промяна в неговата жизненост.
Всеки човек има потенциал за всичко това още от раждането си. Но не всеки е способен да го използва, когато е необходимо. Способността за отключване на този потенциал се осъществява при тези три условия:
)
1) метаноя;
2) смирение;
3) съзнателно разбиране на смисъла на собствения живот.
*Метаноя (от гръцки означава „промяна на ума, промяна на мисълта, преосмисляне“) е фундаментална промяна в убежденията и мирогледа, качествена промяна в самосъзнанието.
Под смирение разбираме адекватно възприемане и приемане на съществуващата реалност и мястото си в нея.
Съзнателното разбиране на смисъла на собствения живот е целта и предназначението, заради които човек трябва да продължи да живее.
Това са три жизненоважни ресурса, които позволяват на човек да преодолее всякакви предизвикателства. И ако се използват правилно, да трансформира вътрешния си духовен свят.
Веднъж срещнах един интересен човек, на когото ампутираха и двата крака, който ми разказа историята на живота си, споделя психологът Евгений Данко. Той бил обикновен работник, който никога не стоял на едно място. Винаги обичал да бъде активен, водил активен начин на живот. Но след боледуване единият му крак бил ампутиран. Когато се върнал от болницата, той легнал на леглото си и дълго време се взирал само в тавана. Чувствал се напълно изгубен. Както каза, в този момент нямал никакви мисли или емоции, само всепоглъщаща празнота вътре.
Но минава кратко време и другият му крак бил ампутиран в болницата. И тогава той твърдо решил да се самоубие. Единственото нещо, за което мислил е как да го направи.
В крайна сметка идва денят, в който той е решил да осъществи всичко това. Точно в този момент някой почукал на вратата. Съпругата му отворила вратата и в стаята влязъл възрастен съсед, който бутал счупената количка на внука си.
„Слушай, казал той, имам нужда от помощта ти. Можеш ли да оправиш това?“ В този момент той казва: „Сякаш всичко в душата му се обърна с главата надолу. Мога ли все още да бъда полезен на някого? Някой наистина ли има нужда от мен?“
,fit(640:360))
Той успява да преодолее страховете, отчаянието и емоционалната си болка. Вече е прекарал много години в ремонт на инвалидни колички. Научил се е да прави отлични бастуни и проходилки.
Интересното е, че когато разговаряш с него, нямаш усещането за човек с някакво физическо увреждане или психологическа вреда. Но, разбира се, подобно нещо определено не е лесно за понасяне.
Бел. ред.: Истината е, че има болест и болест. Някои са предупреждения, други са повиквателни, необратими. Но явно това е ключът и на живота, и на оздравяването – СМИСЪЛЪТ. Дано всеки си го открие навреме.
Източник: b17
,fit(980:735))
,fit(380:285))
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))
)