Проливен дъжд и градушка удавиха част от Западна България. Софийските улици се превърнаха в пълноводни реки, появиха се мемета с гондоли, а хората сами отваряха запушените шахти, за да може водата да се оттече.
Видяхме клипчета, в които по наводнените пътни артерии се носят кофи за боклук, малки будки, изкоренени от силния вятър дървета.
На много места имаше счупени големи клони и дънери. Едно дърво е паднало в центъра - градинката на Кристал, върху майка с две деца. Добре, че не са пострадали сериозно.
Имаше дървета, паднали върху автомобили, които вече не стават за ползване.
,fit(640:360))
Подлезите - например, този до президентството, се бяха превърнали в красиви водопади. Да се чуди човек защо ни увеличават цената на водата!
)
В Пловдив превозните средства бяха пълни с вода до седалките...
И след цялото това преживяване идва въпросът - кой има грижата за сухите дървета, кой отговаря за почистването на шахтите, кой носи отговорност за некачествено изпълнените улици, които при най-малкият дъжд се превръщат в море, но не от любов, а от киша, тиня и плаващи боклуци?
,fit(640:360))
Логичният отговор е - общината. Тя обаче се държи като разсеян тийнейджър, който чака драмата да отмине и пропуска конското покрай ушите си. А после всичко продължава по старому.
Защото улиците преди да се измият, трябва да се изметат, а не шумата от миналата година да се издухва, да се събира на места и после да не изчиства и извозва. Защото каналите са ежегодна отговорност - дали на ВиК, дали на общината - да си се разберат помежду си. Защото дърветата, ако ще се строи, се изсичат по бързата процедура. Но ако са на място, където няма инвеститорски интерес, може да стоят с години, въпреки подадените сигнали, че са сухи и представляват опасност за транспорта, живота и здравето на хората.
Но в целия този воден батак имаше и една хубава новина. За едно голямо сърце, една жена, която в пороя спаси две души - щъркелови.
Тя ги прибра, организира институциите, успя да прозвъни всички телефони и да даде шанс на тези красиви, пернати дългокраки приятелчета.
Ето такива случки ни вдъхновяват и ни помагат да продължим да живеем, въпреки препятствията от всякакъв характер. Човещината, добротата, те ни крепят. Те ни дават надеждата, че има смисъл. Че има надежда - за всички нас, за България.
,fit(980:735))
,fit(380:285))
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))
)