"Мама" е първата и най-важна дума в съдбата на всяко дете. Именно майката може да даде крила на децата си, но може и да ги прекърши.
Психологът Юлия Хадарцева разказва за токсичното въздействие на някои майки и как то може да се отрази на бъдещето на техните потомци.
,fit(1280:720))
Токсичната майка е горчиво бъдеще за децата
Именно майката въплъщава всички добродетели на света: тя е дарила живот на детето си, пази го и го води по житейския път. А когато то порасне достатъчно, майката ще разтвори обятията си и ще го пусне в големия живот. Такъв е образът на идеалната майка, но не всяка родителка може да се похвали, че отговаря на този идеал.
Психолозите разграничават подтип токсични майки, които, разбира се, дават живот на детето, но същевременно го осакатяват.
Тук е много важно да се разбере, че децата по правило повтарят съдбата на родителите си. По един или друг начин всеки от нас въплъщава в живота си повтарящ се майчин или бащин житейски сценарий. Ако този сценарий е пропит с „отрова“, ако за еталон в него е взето деструктивното поведение, то и нашият живот ще бъде изпълнен с него. Ето защо е толкова важно жените навреме да разпознаят у себе си наченките на токсичност и да се опитат да не ги проектират върху детето си. И, разбира се, всеки възрастен, чиято майка е била токсична, трябва да работи върху травмиращия житейски сценарий с психолог. Само в този случай той ще може да премине на ново ниво и да разкрие потенциала си във всички сфери – от финансовата до семейната.
Типове токсично поведение на майката: как не трябва да общувате с детето си
Първият тип токсична майка е майката-тиран. Тя се държи потискащо и много агресивно спрямо детето си. Такава майка се стреми да контролира всяка стъпка на децата си, налага своята гледна точка и не приема самостоятелност от тяхна страна. По същия начин се държи и с мъжете в живота си. Най-вероятно тук става дума за жена с ниска вътрешна самооценка, която се опитва да я повиши, като потиска другите.
В същото време тя може да не забелязва колко силно травмира близките си. Именно майката-тиран задейства деструктивна програма в детето: в бъдеще то може да развие зависимости – хранителна, алкохолна или наркотична. Това е своеобразна форма на протест на детето и начин да се измъкне от хватката на майка си.
Вторият тип е майката, която води разгулен начин на живот. Тя често сменя партньорите си и не цени връзките. Това може да се отрази особено силно на съдбата на дъщерята. Пред очите ѝ се изгражда токсичен модел на взаимодействие „мъж-жена“ и най-вероятно в бъдеще тя също няма да може да изгради дългосрочни и здрави отношения.
,fit(1280:720))
Третият тип е майката, която не уважава бащата на децата си, постоянно го критикува и дори му се подиграва. Нарича го неподходящ, некадърен и периодично го унижава с обидни изказвания. С какво заплашва това детето? С дълбока неувереност в себе си. Важно е да се разбере, че всеки от нас е 50% от майка си и 50% от баща си. Затова, когато майката критикува бащата, детето се разочарова не от него, а от половината от самото себе си. То губи вътрешната си опора и не изпитва любов към себе си.
Четвъртият тип токсична родителка е майката-теоретик. Тя кара детето да учи, да води здравословен начин на живот, да се храни правилно, да спортува и да прави други полезни неща, като самата тя не отговаря на собствените си изисквания. Нека се обърнем към народната мъдрост, която гласи: безполезно е да възпитаваш децата, те така или иначе ще пораснат като теб. Затова е по-добре да възпитаваме себе си и сами да достигнем високите цели, които поставяме пред детето. Само с личен пример можем да възпитаме у децата любов към здравословния начин на живот, спорта, учението, а също и любознателност, смелост, честност и други важни човешки качества.
И накрая, петият, може би най-жестокият тип токсична майка, е жената, която подлага детето на физическо и психологическо насилие. Това е най-ужасното нещо, което една майка може да направи на детето си. При това психологическото насилие по своето въздействие може да надмине физическото. И в двата случая детето расте в тотален физиологичен и психологически страх, с неприемане на тялото си и с пълна невронна незащитеност. В бъдеще то ще има големи проблеми с общуването: ще му е трудно да изразява чувства, няма да може да се доверява на другите и ще очаква жестокост от света.
,fit(980:735))
)
,fit(380:285))
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))