Често си мислим, че децата не забелязват или не разбират много от случващото се около тях. Това обаче далеч не е така. Ето 11 неща, които дори най-малкото дете винаги ще усети. Това е още едно напомняне, че в присъствието на деца трябва да бъдем изключително внимателни какво казваме и правим.

1. Непоследователност в правилата

Липсата на последователност в дневния ред, правилата, забраните и ограниченията е нещо, към което децата са изключително чувствителни. Да, правилата изискват усилия от страна на родителите, но те са от решаващо значение, за да може детето ясно да разбира какво да очаква от другите и какво се очаква от него. Това засилва чувството му за сигурност.

Децата също така ясно виждат, когато родителите казват едно, а правят друго. Те забелязват, когато възрастните са несправедливи – например, когато прощават на едно дете нещо, за което биха наказали друго, или го наказват за нещо, което преди са разрешавали. Непоследователността обърква децата, лишава ги от усещането за безопасност и подкопава доверието им в родителите.

Последователността и стабилността помагат на децата да разберат по-добре себе си и своето място в света. Когато родителите са последователни, децата по-лесно научават границите на допустимото, което е изключително важно за тяхното бъдеще. За хармоничното емоционално развитие на детето е от съществено значение родителите ясно да обяснят правилата на поведение и последствията от нарушаването им, както и да се придържат към тях.2. Промени в обичайния дневен ред

Както вече споменахме, децата се нуждаят от стабилен дневен ред и обикновено забелязват дори най-малките отклонения от обичайния режим. Режимът не е задължително да бъде сложен. Например, ако детето знае, че преди лягане винаги му четат книжка, а по време на закуска слушат новини, музика или аудиокнига, това създава усещане за стабилност и предвидимост.

Дневният ред има и практическо значение – например, помага на децата да разберат, че е важно редовно да изпълняват домашните си задължения. Той има и символично значение, като помага за спазването на общи ритуали, които емоционално сближават всички членове на семейството.

Различни изследвания показват също, че стабилният дневен ред подпомага развитието на детето и го учи на самодисциплина. Режимът е особено важен, ако семейството преминава през трудна житейска ситуация, тъй като помага на детето да не губи усещането си за стабилност.

3. Скрито напрежение в отношенията между родителите

Децата са като емоционални барометри – те лесно усещат атмосферата в семейството и долавят кога в отношенията между родителите има напрежение. Родителите може да си мислят, че детето няма да забележи скрития конфликт, но това не е вярно. Малките членове на семейството виждат дори незначителни промени в общуването между родителите и забелязват сигнали, говорещи за проблем – включително невербални (положение на ръцете по време на разговор, изражение на лицето и т.н.).

Конфликтни ситуации възникват периодично във всяко семейство и това е нормално, но не бива да очакваме, че децата няма да ги забележат. Честите конфликти обаче създават у детето объркване, лишават го от чувство за сигурност и повишават нивото на стрес.

4. Прекомерна заетост на родителите

Възпитанието на дете е процес, който изисква постоянно родителско внимание. Да се осигури такова не е лесно. Освен децата, възрастните имат работа, домашни и други задължения, собствен кръг от приятели и още много други ангажименти. В съвременния свят постоянно се разсейваме със смартфони и лаптопи. Може да изглежда като дреболия, но децата забелязват, когато родителите, уж общувайки с тях, се разсейват с нещо друго. В крайна сметка, дори при общуване с възрастни, гледането в телефона е нарушение на етикета.

Данни от много изследвания показват, че бебетата проявяват по-малко любопитство към заобикалящия ги свят и изпитват повишен стрес, ако майките им постоянно „висят в телефона“. Освен това, в бъдеще такива деца прекарват значително повече време пред екрани, следвайки примера на родителите си. Разбира се, в наши дни е невъзможно напълно да се откажем от телефоните и другата електроника, но е важно да помним, че за детето не е полезно, когато родителите отделят твърде много време на своите устройства.

5. Прояви на доброта

Малките добри дела и постъпки може да изглеждат незначителни за родителите, но децата веднага им обръщат внимание. Всеки ден детето постепенно се учи да живее в този свят, подражавайки на поведението на родители, роднини, братя и сестри, и връстници. Децата забелязват, че родителите винаги поздравяват съседите или помагат на други хора. С времето тези наблюдения формират собствения им мироглед и поведение. Учтивостта и кавалерството към жените, вниманието към възрастните хора, добротата към животните и децата веднага се възприемат и от вашето дете.

Изследванията показват, че децата имат ясна представа какво означава да си добър и каква полза носи това. Дори при бебетата съществуват зачатъци на представи за справедливост и морални принципи.

Децата са изключително наблюдателни и попиват всичко, което се случва около тях. Поведението на родителите, дори в най-незначителните на пръв поглед моменти, оформя техния характер, емоционална интелигентност и бъдещи взаимоотношения.

6. Прояви на нежност и обич

Децата забелязват проявите на любов, нежност и привързаност между родителите, както и към самите тях. Това им помага да се чувстват сигурни и защитени. Позитивният физически контакт е от решаващо значение за развитието на детето. Първият опит, който новороденото получава, е именно физическият контакт с родителите, които го държат в ръцете си.

Прегръдките, милувките и целувките подпомагат социалното развитие на детето, учат го на емпатия и разбиране към другите, правейки го по-щастливо. От друга страна, негативният физически контакт, като удари или шамари, допринася за антисоциално поведение в бъдеще, намалява доверието към околните и повишава риска от развитие на тревожност и депресия.

7. Желанието да прекарвате време заедно

Между училище, работа и извънкласни занимания често е трудно да се намери време за семейни вечери или други общи дейности. Въпреки това съвместното прекарване на време е чудесен начин за поддържане на силни връзки между деца и родители. Децата усещат кога родителите им са заети и високо ценят моментите, в които мама и татко им отделят цялото си внимание.

Психологът Шерил Зиглър подчертава, че за децата е особено важно колко отзивчиви са родителите към техните нужди. „Родителската отзивчивост означава, че винаги разбирате в какво състояние е детето ви и усещате добре неговите потребности“, обяснява тя.

Често лошото или предизвикателно поведение на детето всъщност е призив за внимание. „Истински отзивчивият родител разбира, че „лошото“ поведение на детето не се проявява без причина и се опитва да се вслуша в неговите нужди“, казва Зиглър. Дори кратка, но пълноценна комуникация е по-добра от нищо. „Докато возите дъщеря си от балет към уроци по пиано, попитайте я как се чувства и за какво мисли. Или намерете време за спокойна семейна вечеря без телефони и телевизор“, съветва тя.

8. Емпатия и подкрепа към другите

Децата обръщат внимание на начина, по който родителите общуват с приятели, роднини и дори непознати. Ако виждат негативно отношение, те усвояват урока, че е нормално да се отнасяш пренебрежително към другите. И обратното – ако забележат, че родителите им се отнасят с одобрение и подкрепа, те също възприемат този стил на общуване.

Способността за съпреживяване (емпатия) е умение, което може да се развива както при деца, така и при възрастни. Родителите могат да учат децата си на емпатия чрез личен пример. Малчуганите винаги забелязват, когато мама и татко се отнасят към другите със съчувствие и уважение.

9. Умението да се радвате на малките неща

Децата виждат кога родителите се радват дори на „незначителните“ им успехи – например, когато сами си подредят стаята или решат трудна задача по математика.

Повечето от постиженията ни в живота се състоят от малки, ежедневни успехи. Да, случват се и мащабни събития като дипломиране или сватба, но през по-голямата част от времето животът е изпълнен с малки победи. Когато родителите хвалят децата си за тези малки победи над ежедневните трудности, те им изпращат сигнал: „Ти си способен да преодоляваш предизвикателствата“. Всяка такава похвала помага за изграждането на самооценката и увереността на детето.

10. Сравненията с други деца

Понякога родителите правят сравнения с добри намерения – например, когато бащата насърчава дъщеря си да участва в училищна пиеса, в която играят и нейни съученици. Но дори такива сравнения могат да нанесат чувствителен удар по детската самооценка.

Други сравнения са директно насочени към критика, особено ако родителите имат любимци сред децата си и постоянно повтарят на останалите: „Защо не можеш да учиш толкова добре, колкото сестра си?!“. Подобни думи са изключително вредни и децата винаги ги забелязват и запомнят.

Експерти подчертават, че негативните последици от сравняването на децата с други продължават да се усещат и в зряла възраст. Такова дете може да израсне с убеждението, че не заслужава същата любов като останалите.

Когато родителите сравняват децата си, те им изпращат сигнал: „Ти не си достатъчно добър, за да те обичаме такъв, какъвто си“.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

Защо родители празнуват провалите на децата си: Нова тенденция завладява социалните мрежи

Автор Антония Михайлова

Методи за справяне със стреса

Една от основните трудности, пред които са изправени родителите, е необходимостта да се справят със собствените си емоции и постоянен стрес. Децата наблюдават как родителите им реагират в напрегнати ситуации и с израстването си често започват да повтарят тяхното поведение.

Нерядко родителите просто се опитват да потиснат неприятните преживявания и стреса, като избягват да обсъждат темата. Изследвания обаче показват, че когато възрастните се опитват да скрият негативните си емоции, децата усещат това и самите те изпитват повишен стрес.

„Когато се чувстваме зле, но уверяваме децата, че всичко е наред, за да не ги тревожим, това има обратен ефект. Децата изпитват по-малко стрес, ако родителите са честни с тях“, подчертава авторът на изследването, професор Сара Уотърс.

„Най-добре е родителите да не се страхуват да показват на децата си истинските си чувства и да им позволят да правят същото. Ако им е трудно, просто ги подкрепете, бъдете до тях и им дайте възможност да се научат да се справят със сложните преживявания самостоятелно. Позволете и на себе си да бъдете емоционални и да не потискате неприятните чувства“, съветва Сара Уотърс.

Не забравяйте, че децата имат отлична интуиция и често дори не подозираме колко добре разчитат различните сигнали, които волно или неволно им изпращаме.