Разследването като прелюдия към срещата

Още преди да сме се срещнали с някого за първи път, вече можем да знаем изненадващо много за него. Достатъчни са име, профил в социалните мрежи и няколко минути любопитство, за да надникнем в живота му – от снимките и общите приятели до работата, образованието и местата, които посещава. Да проверим човека, преди да се срещнем, днес е толкова естествено, че почти не го възприемаме като разследване. Но къде минава границата между разумната предпазливост и желанието да знаем твърде много още преди първата среща?

„Тестът с Google“ – комбинацията от търсачки и социални мрежи, днес се е превърнал в нещо напълно обичайно. Една добронамерена и на пръв поглед безобидна форма на дигитално проучване, в която сме развили впечатляващи умения. Казваме си: „Я да видя една снимка“, после преглеждаме общите приятели, тагове, хвърляме едно око на LinkedIn, търсим стари снимки и сверяваме информацията. Неща, които преди няколко десетилетия бяха почти невъзможни, днес отнемат няколко минути. Особено когато става дума за срещи. Навикът да проверим с кого ще се видим и да си изградим предварителна представа за него е станал почти универсален.

В момента, в който научим името на някого, можем да разберем с какви хора общува, къде е учил и в каква сфера работи. Можем да видим дали има братя и сестри и дори да проверим дали наистина е толкова висок, колкото твърди в Tinder профила си.

Преди време в интервю за INSIDER експертът по връзки Сюзън Уинтър казва, че няма причина да се срамуваме, ако сме потърсили в Google човека, с когото излизаме. Това е широко разпространена практика и става още по-честа, когато започнем да харесваме някого след първата среща. Искаме да потвърдим самоличността му. Но къде е границата?Въпрос на безопасност

Търсенето на допълнителна информация за човек, с когото сме се запознали онлайн, не е само въпрос на любопитство. Понякога то е разумна мярка за собствената ни безопасност.Според проучване на Norton, компания за киберсигурност и антивирусен софтуер, един на всеки четирима потребители е ставал жертва на любовна измама. През 2025 г. онлайн търсенията за „измами в Tinder“ са се увеличили с 27%, а 53% от потребителите на приложението казват, че не могат да различат истинска снимка от изображение, генерирано с изкуствен интелект.

Вече знаем, че това, което виждаме в профила за запознанства, невинаги отговаря на реалността. Затова и сме започнали да търсим начини да проверяваме информацията. „Рискът произтича от информационната асиметрия“, обяснява Ели Карози, експерт по измами и киберсигурност. Човекът, който създава профила, контролира историята, която разказва за себе си, докато отсрещната страна разполага с ограничени инструменти, с които да провери дали тя е истинска.

Това може да бъде просто начин да привлечеш внимание, но може да се превърне и в инструмент за изграждане на напълно фалшива самоличност, включително чрез достоверни deepfake изображения. Всичко това доведе до нови практики, които ни помагат да си върнем поне малко контрола. Никой не иска да попадне на измамник, да се озове срещу човек, който изобщо не прилича на представата, която е създал онлайн, или просто да изгуби времето си.

Например Сабрина Зохар, треньор по запознанства и водеща на подкаст за връзки, казва пред New York Times, че е голям привърженик на видео или телефонния разговор преди срещата. Това позволява не само да чуеш гласа на човека, но и да получиш представа за начина, по който общува и реагира.

Понякога такъв разговор е достатъчен, за да си кажеш: „Слава Богу, че не излязох с този човек. Какво разочарование!“

А понякога се случва обратното: „Уау, по телефона е много по-приятен. Просто не обича да си пише.“

Въпрос на контрол

Скот Валдес, основател и президент на ViDA – услуга, която помага на клиенти да намерят партньор онлайн, също смята, че събирането на информация преди среща може да бъде полезно. „Понякога проучването на някого онлайн, преди да се срещнете, може да ви спаси от безсмислена среща“, обяснява той пред Bustle.

Но има и друга страна на монетата. Да търсим онлайн всеки, с когото предстои да се срещнем, е и въпрос на контрол. Днес почти не отиваме в ресторант, без първо да сме проверили менюто и отзивите. Не купуваме нещо, без да прочетем мнението на други потребители. Не избираме дестинация за почивка, преди да сме я видели десетки пъти в Instagram.

Правим същото и с хората. Не искаме да бъдем хванати неподготвени. Държим да знаем какво ни очаква, преди да се случи. Само че по този начин рискуваме да изгубим нещо съществено – искрата на непредсказуемостта и възможността да бъдем истински изненадани от човека срещу нас.

Според Валдес така оставяме настрана основна част от пъзела. „Когато разглеждате нечии социални профили, преди да ги опознам, нямаме предимството да филтрирамее това, което виждаме, през призмата на вече съществуваща връзка“, казва той.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Веселина Петрова

Как изглеждаше любовта преди мобилните телефони?

Автор Веселина Петрова

Да оставим нещо непроверено

И точно тук се крие проблемът. Преди да сме срещнали човека, вече сме си създали версия за него. Имаме снимки, информация, общи познати, професия, интереси и дори някаква представа за характера му. Събираме парчетата и си създаваме образ.

Той може да ни успокоява. Но не е задължително да е истинският човек. Може би най-трудното в срещите днес е именно това – да приемем, че не знаем какво ще се случи. И че понякога трябва да оставим нещо непроверено. Защото, ако искаме наистина да се влюбим, в един момент трябва да спрем да проучваме и просто да се срещнем.