Криминалният психолог Габриела Симова анализира пред YouTube канала "Зад маската" бруталното престъпление в Пловдив и поставя неудобни въпроси за агресията, социалните мрежи, семейната среда и ролята на възрастните. Според нея зад подобно поведение често се крият преживявания на отхвърляне, малоценност и нужда от принадлежност, но това по никакъв начин не оправдава извършеното.

Ужасяващият случай с убийството на 37-годишния Георги Кузов, за което са обвинени тийнейджъри, повдига въпроси, които далеч надхвърлят конкретното престъпление. Как едно дете стига до момент, в който жестокостта престава да бъде немислима граница? Какво се случва, когато агресията започне да изглежда като сила, а принадлежността към маргинална група – като повод за гордост?

И най-трудният въпрос: къде са били възрастните, докато всичко това се е случвало?

Криминалният психолог Габриела Симова разглежда случая именно през тази призма. По думите ѝ обществото не носи пряка вина за действията на извършителите, но средата, в която едно дете израства, неминуемо оказва влияние върху начина, по който то възприема света и хората около себе си.

От нагласата до насилието има граница, но някой трябва да я постави

Симова обръща внимание на начина, по който се формират нагласите у подрастващите. Децата попиват не само това, което им се казва директно, но и отношението към т.нар."различните", което виждат у възрастните, в семейството, в училище и в обществото. Когато омразата към определена група е нормализирана, когато крайни изказвания се приемат с безразличие или дори с одобрение, детето може постепенно да започне да ги възприема като част от собствената си идентичност.

Но психологът прави важно разграничение: една нагласа сама по себе си не е равнозначна на престъпно действие. Човек може да има крайни възгледи, да мисли различно или да изпитва силни негативни емоции. Прекрачването на критичната граница е моментът, в който мисълта се превръща в действие, което започва да причинява реална вреда. Именно там, според Симова, се намира същинският проблем.

Социалните мрежи – новата сцена за радикализация

Другият голям фактор, който психологът поставя на фокус, са социалните мрежи. Те са пространство, в което всеки може да говори, да създава собствена публика и да превръща личните си фрустрации в идеология. По думите на Симова зад подобни самозвани "гурута" и радикални послания могат да стоят както хора с патологични отклонения, така и личности, които се чувстват дълбоко неразбрани, онеправдани, отхвърлени и подценявани от обкръжението си. Именно усещането за неудовлетвореност и изолация може да ги подтикне да търсят трибуна за все по-крайни възгледи и да привличат последователи.

Според Симова именно липсата на ясна структура в социалните мрежи позволява различни крайни идеологии да се смесват и постепенно да достигат до аудитория, която често няма достатъчно житейски опит, за да разпознае манипулацията. Така съдържание, което на пръв поглед изглежда като провокация, шега или част от определена субкултура, може постепенно да се превърне в средство за радикализация и формиране на опасни нагласи, каквато е например усещането за принадлежност. А за един несигурен тийнейджър това може да се окаже изключително мощно.

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Потресаващи разкрития на съдията по делото за зверското убийство на Младежкия хълм: В 20-годишната ми практика не съм виждал такава жестокост

Автор Антония Михайлова

Аутсайдер като идентичност

Според анализа на Симова част от младите хора, проявяващи тежка агресия, могат да възприемат образа на аутсайдера не като проблем, а като отличителен знак. Да бъдеш "различен" започва да означава да бъдеш "готин". Да се противопоставяш на мнозинството се превръща в доказателство за сила. А принадлежността към определена субкултура дава усещане, че най-сетне си част от нещо.

Но зад демонстративната агресия психологът вижда не сила, а обратното. „Агресията е слабост, тя не е сила“, е категоричната позиция, която Симова защитава. По думите ѝ когато едно дете се чувства незначимо, неразбрано, отхвърлено или лишено от възможност да има собствен глас, в него може да се натрупа гняв. Ако липсва здравословен начин този гняв да бъде изразен и овладян, агресията може да се превърне в средство за компенсиране на усещането за безсилие.

Тогава демонстрацията на жестокост започва да служи като своеобразно доказателство: "Аз съм силен. Аз имам контрол. Аз мога."

Само че това не е сила. Това е загуба на контрол, представена като контрол.

Когато жестокостта се превърне в "нещо готино"

Един от най-тревожните аспекти според психолога е отношението към самото насилие. Ако извършителят демонстрира удовлетворение, подигравка или липса на разбиране за сериозността на стореното, това вече не може да бъде обяснено единствено с обикновен тийнейджърски бунт.

Симова допуска, че при някои подобни случаи могат да присъстват и по-дълбоки психологически проблеми, но подчертава необходимостта конкретното поведение да бъде анализирано професионално. Защото нормалният човешки механизъм на самоконтрол обикновено поставя граница между това, което човек си представя в момент на ярост, и това, което реално прави.

Ако всяка обида, всяка фрустрация и всяка болезнена мисъл бъдат превръщани в действие, обществото би се превърнало в бойно поле.

Субкултурата не е оправдание

В анализа си Симова коментира и влиянието на различни музикални и ъндърграунд субкултури, както и символи, свързвани с националистически и фашистки движения. Тя обръща внимание на нещо съществено: младите хора невинаги разбират историческия и идеологическия контекст на символите, които използват.

За тях те могат да бъдат знак за бунт, различност или противопоставяне на "масата", без да осъзнават напълно идеите, които стоят зад тях.

Именно това прави ролята на възрастните толкова важна. Не става дума просто да бъде забранена дадена тениска, песен или публикация. Въпросът е някой да разговаря с детето и да му помогне да разбере какво всъщност стои зад символите и посланията, които приема за свои.

Къде са възрастните?

Това вероятно е един от най-важните въпроси, които анализът на Симова оставя след себе си. Децата се променят. Търсят идентичност. Експериментират с поведение, стил, музика, компании и идеи. Това само по себе си е част от израстването.

Но според психолога именно в този период трябва да има възрастни, които да наблюдават процеса. Не чрез постоянен контрол, а чрез присъствие.

Родител. Учител. Близък човек. Някой, който забелязва промяната, когато тя още е сигнал, а не трагедия. Защото зад демонстративното "не ми пука" понякога стои точно обратното – дете, което отчаяно иска някой да го забележи.

НОВИНИ

Автор Веселина Петрова

След смъртоносния побой в Пловдив: Двете момичета обжалват

Автор Веселина Петрова

Но защо точно Георги?

Един от най-съществените акценти в анализа на Симова е свързан с мотива за нападението. Тя поставя под съмнение тезата, че самото получено съобщение или отправеното предложение към по-младо момиче би могло само по себе си да обясни мащаба на проявеното насилие.

Важно е да се подчертае, че това е нейна психологическа оценка на мотивацията, а не установен от съда факт. Според Симова реакцията е несъразмерна на описания повод и именно затова вниманието трябва да бъде насочено към самата агресия – към начина, по който участниците са стигнали до решение да приложат насилие.

В този контекст психологът използва тежко понятие – садизъм...

Тезата ѝ е, че не бива да се търси единствено външен повод, който да обясни случилото се. Нужно е да се разбере какво се е случило вътре в самите извършители, така че един конфликт или чат да отключи такава крайна форма на физическа агресия, довела до смъртта на Георги Кузов.

Защото едно е да се ядосаш. Друго е да превърнеш гнева в насилие. А съвсем различно – да достигнеш до момент, в който насилието в собствените ти очи вече не изглежда толкова страшно. "Не, това не е достатъчно основателно по никакъв начин да възпламени такава агресия. Друга е мотивацията. И тя е сама по себе си агресията и садизма. Това е садизъм", категорична е Симова.

НОВИНИ

Автор Веселина Петрова

Криминалист за случая в Пловдив: И сега има хора, които ръкопляскат на насилниците

Автор Веселина Петрова

Най-страшният урокСлучаят в Пловдив не може да бъде обяснен с една причина. Нито със социалните мрежи. Нито с музиката. Нито със семейството. Нито с определена субкултура. Нито с една публикация или едно съобщение. Именно това е неудобният извод от анализа на Габриела Симова – когато се стигне до подобна трагедия, зад нея вероятно стои натрупване от фактори, които са останали незабелязани, недооценени или пренебрегнати.

А най-опасният момент е този, в който обществото забелязва проблема едва след като той вече е станал необратим. Тийнейджърите могат да бъдат объркани. Могат да бъдат гневни. Могат да търсят идентичност и да се бунтуват. Но възрастните са тези, които трябва да разпознаят момента, в който "бунтът" престава да бъде просто бунт.

Защото последното нещо, което може да се каже за агресията, е, че е сила. Не, агресията е най-крещящият сигнал за усещането за безсилие. И ако този сигнал бъде игнориран достатъчно дълго, последствията могат да бъдат необратими.