По повод Световния ден на сърцето си струва да си припомним, че понякога най-важната грижа за хората, които обичаме, не започва в лекарския кабинет, а у дома – с един искрен разговор.

Колко често се обаждаме на родителите си, питаме ги „Как си?“ и почти автоматично чуваме познатото: „Добре съм, не се тревожи.“ Затваряме телефона спокойни, убедени, че всичко е наред. Но колко често това „добре“ е просто начин да не ни тревожат?

Много родители са свикнали да поставят себе си на последно място. Свикнали са да премълчават умората, да обясняват задуха с възрастта, а тежестта в гърдите – с промяната на времето. Понякога обаче зад тези на пръв поглед дребни оплаквания могат да се крият първите признаци на сърдечно-съдово заболяване.

Именно затова Световният ден на сърцето ни напомня, че превенцията не започва единствено с изследванията. Тя започва с вниманието към хората, които обичаме, с готовността да ги изслушаме и да ги насърчим да се погрижат за себе си навреме.

Статистиката за България е тревожна. Страната ни продължава да е сред държавите с най-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания в Европа, а голяма част от тези случаи могат да бъдат предотвратени чрез навременна профилактика, контрол на рисковите фактори и спазване на назначеното лечение.

Кога сърцето ни подсказва, че има нужда от внимание?

Сърдечно-съдовите заболявания невинаги започват драматично. В много случаи организмът подава сигнали седмици или дори месеци по-рано, но те лесно се отдават на умора, стрес или напредването на възрастта. Сред най-честите симптоми са по-лесната умора при обичайни дейности, задух при изкачване на стълби или по време на разходка, тежест, стягане или болка в гърдите, сърцебиене, необяснимо изпотяване, световъртеж и отоци около глезените. Понякога симптомите са съвсем леки и се появяват само при физическо натоварване, което ги прави още по-лесни за пренебрегване.

При инфаркт най-характерният симптом е силна, продължителна болка или чувство за натиск и стягане в центъра на гърдите, което може да се разпространи към лявата ръка, рамото, гърба, врата или долната челюст. Често се появяват още студена пот, задух, гадене, отпадналост или внезапно замайване. При жените, възрастните хора и хората с диабет симптомите понякога са по-нетипични – силна умора, гадене, болка в гърба или необясним задух без ясно изразена болка в гърдите. При подобни симптоми не бива да се чака те да отминат – необходимо е незабавно да се потърси спешна медицинска помощ.

Добрата новина е, че рискът може значително да бъде намален, когато промените бъдат забелязани навреме. А първата стъпка често започва с няколко искрени въпроса.

Нека този разговор да започне днес, точно днес.

1. „Кажи ми честно – как се чувстваш напоследък?“

Това може да изглежда като най-обикновен въпрос, но често именно той отваря вратата към истинския разговор. Много родители автоматично отговарят „добре“, защото не искат да тревожат децата си. Ако обаче ги изслушаме спокойно, без да ги прекъсваме или веднага да даваме съвети, може да разберем за умора, болка или притеснения, които досега са пазили само за себе си. 

2. „Напоследък изморяваш ли се по-лесно от преди?“

Повечето хора приемат намалената издръжливост като естествена част от остаряването. Но когато човек започне да се уморява при дейности, които доскоро е извършвал без усилие, например изкачване на стълби, разходка до магазина или носене на покупки, това може да е знак, че сърцето работи по-трудно. Ако подобна промяна се появи постепенно, тя лесно остава незабелязана, затова е добре да бъде обсъдена с лекар.

3. „Имал ли си моменти, в които нещо те е притеснило, но не си ми казал/а?“

Много родители не споделят тревогите си, защото не искат да бъдат в тежест на децата си. Някои се страхуват, други просто се надяват, че симптомите ще отминат сами. Именно затова този въпрос е толкова ценен: той показва, че сме готови да ги изслушаме без осъждане и излишна паника. 

4. „Кога за последно беше на профилактичен преглед?“

Много хора посещават лекар едва, когато се почувстват зле. При сърдечно-съдовите заболявания обаче профилактиката е от огромно значение, защото позволява откриването на проблеми още преди да са се появили сериозни симптоми. Ако близкият ви не помни кога последно е бил на профилактичен преглед или при личния си лекар, това може да е добър повод да го насърчите да си запише час.

5. „Измерваш ли понякога кръвното си?“

Повишеното кръвно налягане често няма симптоми и именно затова е известно като „тихия убиец“. Човек може да се чувства напълно добре, въпреки че стойностите му са опасно високи. Редовното измерване на кръвното налягане е лесен, достъпен и важен начин за проследяване на здравето на сърцето, особено след определена възраст.

6. „Помниш ли какви бяха последните ти изследвания – кръвно, холестерол?“

Често хората знаят, че имат „малко висок холестерол“, но не знаят конкретните стойности или не са ги проверявали от години. А именно стойностите на холестерола, кръвната захар и кръвното налягане помагат на лекаря да прецени риска от сърдечно-съдови заболявания. Ако изследванията са правени отдавна, е добре да се обсъди кога е подходящо да бъдат повторени.

7. „Успяваш ли да си пиеш лекарствата всеки ден?“

При хроничните заболявания лечението е ефективно само когато е редовно. Пропускането на дози или самоволното прекъсване на терапията могат да увеличат риска от усложнения. Вместо да упрекваме родителите си, по-добре е да ги попитаме дали нещо им пречи да спазват лечението, например дали не забравят лекарствата или изпитват притеснения относно приема им.

8. „Намираш ли време да се разхождаш или да се раздвижваш?“

Не е необходимо човек да спортува активно, за да направи нещо добро за сърцето си. Дори ежедневните разходки с умерено темпо могат да помогнат за поддържане на нормално кръвно налягане, по-добър контрол на теглото и по-добро общо състояние. А когато разходката е споделена с близък човек, тя носи ползи не само за тялото, но и за психиката.

9. „Има ли нещо, което отлагаш да кажеш на лекаря си?“

Много от хората смятат, че лекото сърцебиене, умората или тежестта в гърдите не са достатъчно сериозни, за да потърсят помощ. Именно такива симптоми обаче понякога са първите сигнали за развиващ се проблем. Насърчете родителите си да споделят с лекаря всичко, което ги тревожи, дори да им изглежда незначително.

10. „Какво мога да направя аз, за да ти помогна да се грижиш по-добре за себе си?“

Това е може би най-важният въпрос от всички. Той показва, че грижата не е отговорност само на един човек, а на цялото семейство. Понякога помощта означава да запишем час за преглед, друг път - да придружим близкия си човек до лекаря, да му напомним за изследвания или просто да намерим време да се разходим заедно или да приготвим здравословна вечеря. 

Когато е необходима допълнителна подкрепа

Здравословното хранене, движението и профилактичните прегледи са в основата на добрата грижа за сърцето. При някои хора обаче, особено вече преживели сърдечно-съдов проблем или имат установен риск, това не е достатъчно. В такива случаи лекарят може да назначи допълнително лечение според индивидуалното състояние.

Една от терапиите, които специалистите препоръчват в подобни ситуации е приемът на ниски дози ацетилсалицилова киселина. Тя повлиява процесите, свързани с образуването на тромби и може да бъде част от профилактиката на повторен инфаркт или исхемичен инсулт, но когато е назначена от лекар.

Ацесал Протект® съдържа 100 mg ацетилсалицилова киселина под формата на стомашно-устойчиви таблетки и се прилага при лечение на остър миокарден инфаркт, за профилактика на повторен инфаркт и исхемичен инсулт, както и за намаляване на риска при пациенти с повишен сърдечно-съдов риск.

Двойно филмираните таблетки на Ацесал Протект® осигуряват допълнителна защита на стомашната лигавица. Специалното покритие позволява активното вещество да премине през стомаха и да се освободи в интестиналния тракт, което допринася за добрата поносимост на продукта при продължителна употреба.

Лекарствен продукт за възрастни без лекарско предписание. Съдържа ацетилсалицилова киселина. Преди употреба прочетете листовката. А61/31.03.2016.

Най-важният въпрос е този, който ще зададем сега.

Световният ден на сърцето ни напомня, че понякога най-големият жест на грижа е да намерим време за разговор. Един въпрос може да доведе до профилактичен преглед. Един разговор може да помогне някой да не пренебрегне симптомите. А една навременна консултация с лекар може да промени бъдещето.

Затова днес се обадете на родителите си, попитайте ги как са, изслушайте ги. Насърчете ги да се грижат за себе си и да не отлагат профилактичните си прегледи. Защото най-важните разговори невинаги са най-дългите, понякога те започват с един въпрос, зададен навреме и с много любов.