На 7 септември 1994 г. светът губи един от големите разказвачи на XX век, чието литературно наследство продължава да вълнува милиони читатели по света и днес. Световете, които Джеймс Клавел създава, са огромни, плътни, противоречиви. В тях човек може да прекара стотици страници и накрая да има чувството, че не е чел книга, а е живял друг живот.

Клавел ни отведе в Япония, Китай, Хонконг и Иран. Показа ни империи, търговски къщи, самураи, войници, авантюристи, предатели, бизнесмени и владетели. Но зад всички тези екзотични декори винаги стоеше един и същ въпрос: Как оцелява човек, когато светът около него се промени?

И може би именно затова неговите книги продължават да се четат, да звучат толкова актуално и и днес.

От военнопленник до световен разказвач

Джеймс Клавел е роден в Австралия през 1924 г., в семейство на офицер от Кралския флот, и израства в Англия. Втората световна война променя живота му завинаги. Като млад офицер от британската артилерия той е изпратен в Далечния изток. През 1941 г. попада в японски плен и прекарва около три години като военнопленник, включително в прословутия лагер Чанги край Сингапур. Условията там са ужасяващи, а оцеляването е въпрос на воля, хитрост и понякога – на чист късмет.

Този период никога не напуска Клавел. Но забележителното е друго. Той не превръща преживяното в едностранна история за омразата. Напротив – пленничеството се превръща в начало на неговото дълбоко, понякога противоречиво и винаги любопитно отношение към Азия.

По-късно самият Клавел казва: „Чанги стана моят университет вместо моя затвор.“ Там той наблюдава хората. Изучава ги. Учѝ от тях. И най-вече – овладява изкуството на оцеляването. Знание, което по-късно ще се превърне в литература.

„Цар Плъх“ – първата врата

През 1962 г. Клавел публикува „Цар Плъх“ (King Rat) – роман, изграден върху преживяванията му като военнопленник. Това е книга за лагер, но всъщност е история за човешката природа. За властта. За търговията. За страха. За морала. И за онзи особен тип човек, който успява да оцелее там, където нормалните правила вече не действат.

Романът се превръща в първата публикувана част от т.нар. „Азиатска сага“ – мащабния литературен свят, с който името на Клавел завинаги се свързва.

И тук се случва нещо изключително. Бившият военнопленник не остава само разказвач на собствената си трагедия. Той започва да се интересува от хората и цивилизациите, които някога са били от другата страна на телената ограда.

„Шогун“ – книгата, която промени представата за Япония

Ако има едно заглавие, с което Джеймс Клавел е станал световноизвестен, това е „Шогун“. Публикуван през 1975 г., романът отвежда читателя в Япония от XVII век – свят на самураи, чест, политически интриги, религия, власт и сблъсък между Изтока и Запада. Главният герой Джон Блекторн е английски мореплавател, който попада в общество, чиито език, правила и представи за чест са напълно различни от неговите.

Но „Шогун“ никога не е просто приключенски роман. Това е история за културния сблъсък. За това колко лесно наричаме „варварско“ онова, което просто не разбираме. И за това как човек може да влезе в една цивилизация като чужденец и постепенно да започне да вижда света през нейните очи.

„Шогун“ се превръща в международен бестселър и има огромно влияние върху западния интерес към японската култура. По-късно романът е превърнат и в телевизионна поредица – първо през 1980 г., а десетилетия по-късно отново в мащабната адаптация на FX.

„Азиатската сага“ – един огромен свят

Клавел не спира с „Шогун“. Неговата „Азиатска сага“ обхваща шест романа, които макар да могат да се четат самостоятелно, са свързани от историята, героите, фамилиите и търговските династии на Изтока.

Това са: „Цар Плъх“ (1962) – войната и оцеляването в японски плен; „Тай-Пан“ (Tai-Pan, 1966) – раждането на Хонконг и борбата за власт и богатство; „Шогун“ (1975) – Япония на самураите и сблъсъкът между две цивилизации; „Нобъл Хаус“ (1981) – Хонконг, бизнес, шпионаж и престъпност през 1963 г.; „Вихрушка“ (1986) – Иран по време на революцията от 1979 г.; „Гай-джин“ (1993) – Япония през XIX век и напрежението между местния свят и западните чужденци.

Тези книги са огромни по обем, но още по-големи като амбиция. Клавел обичаше детайла. Той проучваше история, политика, търговия, религия, военни стратегии, културни обичаи и човешка психология. Но самият той предпочиташе да се нарича не историк, а разказвач. И точно това е ключът към неговата сила. Вместо да ни кара да изучаваме историята, той директно ни хвърля в нея.

Getty

Египетският актьор Омар Шариф по време на снимките на приключенския филм на Джеймс Клавел „Последната долина“, 1970 г., Източник: Getty/Images

Писателят, който първо е бил посветен на киното...

Малцина си спомнят, че преди да стане световноизвестен романист, Клавел има сериозна кариера в киното. Той е сценарист, режисьор и продуцент. Сред филмите, с които е свързан, са „Мухата“ (The Fly), „Великото бягство“ (The Great Escape), „Ескадрила 633“, „The Satan Bug“ и „На учителя с любов“.

Това кинообразование вероятно помага да разберем защо романите му са толкова визуални. Клавел пише така, сякаш камерата е винаги включена. Виждаме пристанищата. Чуваме пазара. Усещаме жегата. Чувстваме опасността. Искаме да обърнем следващата страница и да се потопим в следващата сцена. Това е голямата му дарба – разказването.

Повече от 21 милиона продадени книги

За около четири десетилетия литературна и филмова работа книгите на Клавел се продават в над 21 милиона екземпляра, а редица негови произведения са адаптирани за кино и телевизия. Но цифрите не обясняват напълно неговия успех. Причината е по-проста. Клавел разбира нещо фундаментално за читателя – той чете не просто да научи нещо, а за да влезе вътре в събитието, да почувства какво би било да бъде там.

Затова неговите книги са толкова дълги. Той не бърза. Оставя героите да живеят. Оставя политическите интриги да се развиват. Оставя културите да се сблъскват. И когато затворим книгата, често имаме странното усещане, че сме се върнали отнякъде. И може би точно когато читателят затвори последната страница на някой от неговите романи, разбира защо Клавел е казал: „Всички истории имат начало, среда и край. И ако са добри, краят е начало.“

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Джон Стайнбек: Силната жена е по-силна от мъжа, особено ако има любов в сърцето ѝ

Автор Антония Михайлова

Още култови цитати от Джеймс Клавел

"Колкото повече знам, толкова по-убеден съм, че знам толкова малко. Вечният парадокс." - Из сценарият на „The Fly“ (1958), написан от Джеймс Клавел по разказа на Жорж Лангела

"Да си изпълнен с лоши мисли е най-лесното нещо на света. Да си изпълнен с добри мисли изисква усилие." - Из „Шогун“

"Колко красив е животът и колко е тъжен! Колко е мимолетен, без минало и без бъдеще, само безкрайно сега." - Из „Шогун“

"Японците имат шест лица и три сърца. Това е тяхна поговорка - че човек имал едно лъжливо сърце в устата си, за пред целия свят, второ в гърдите си, за близки приятели и за семейството си, и трето - истинско, тайно, за което не знае никой освен самия той скрито господ знае къде." - Из „Шогун“

"Недостигът на години не налага липса на мъдрост." - Из „Цар Плъх“

"Кармата е само началото на познанието. После идва търпението. Търпението е много важно качество. Търпението означава да се въздържаш при седем чувства: ненавист, любов, радост, безпокойство, гняв, огорчение и страх. Ако не давате воля на тези седем чувства, вие сте търпеливи, и тогава скоро ще проумеете естеството на нещата и ще бъдете в хармония с вечността." - Из „Шогун“

"Без жените, мислеше безпомощно Питър Марлоу, мъжете са просто една жестока шега." - Из „Цар Плъх“

"Само ако живееш на ръба на смъртта, можеш да осъзнаеш неописуемото удоволствие от живота." - Из „Шогун“