„Шефът ми непрестанно се оплаква. Принуден бил да работи с „некомпетентни“ служители, въпреки че сам ни е наел за отдела. Жалва се, че началниците му не го ценят и че има куп проблеми. 

Чувствам се виновна, ако не му помогна. Върша работа за двама, поемам и неговите задачи, а той продължава да се оплаква. Изтощавам се, но не мога да спра, защото го съжалявам. Бих могла да помогна, той е толкова нещастен. 

Но аз съм наета да върша моята работа, а не неговата - просто не съм квалифицирана. Когато се опитвам да кажа „не“, той ме гледа с такова негодувание, че се предавам и отново приемам работата му. Косата ми започна да пада от стреса и нося поло, защото развих контактен дерматит. Веднъж се разболях за един месец – беше време за почивка. Защото, когато отида на почивка, той се обажда и хленчи. 

Твърде много ми идва. И в двата случая губя. Искам просто да изчезне със своите вечни жалби и оплаквания. Искам да си тръгна, но се страхувам да не го нараня още повече. Понякога си мечтая как той онемява или че го блъска кола. И това ме кара да се чувствам още по-зле. Не мога да го понасям повече.“ Това е реална ситуация, споделена от психолога Олга Визго.

НОВИНИ

Автор Ева Лъчезарова

Докосващата история на директор, който спаси живота на 1643 деца при наводненията в Непал

Автор Ева Лъчезарова

Какво наистина се случва 

Това е „страдащият“ шеф. Той съзнателно играе ролята на жертва на обстоятелствата, за да: 

- Превърне отговорността си във вина и след това да я прехвърли върху другите. 
- Получи помощ и ресурси без ангажимент. 
- Избегне отговорността за собствените си неуспехи. 
- Ви внуши чувство за вина и задълженост към него.

Защо това е опасно? 

- Защото изтощава, изсмуква ти енергията. 
- Защото вършиш работата за двама, а той продължава да страда и да страда.
- Защото се чувстваш виновна, ако не му помогнеш. 
- Защото границите се размиват. 
- Защото губиш представа коя е неговата работа и коя - твоята.

Unsplash

Защо началникът ти се държи по този начин? 

Защото се страхува да поема отговорност.  Шефът, като жертва, винаги е невинен – това е изключително удобна позиция. Нямате право да изисквате или очаквате нещо от него, но трябва да се съобразявате. Има навик да получава помощ чрез провокиране на съжаление. 

Вероятно този трик със съжалението е проработил в детството му и той е продължил да прилага тази практика. Такъв началник се отказва да се справя със стреса по различен начин. Не знае как или отказва да се научи да иска помощ по различен начин. Затова манипулира. Използва съжалението, съзнателно или не, за да постигне своето. 

По какви фрази ще го познаете?

- „Налага ми се да работя с такива колеги.“ 
- „Наехме хора, но трябва да правя всичко сам.“ 
- „Виждаш колко ми е трудно.“ 
- „Защо никой не вижда/не разбира колко ми е трудно?“ 
- „Имах толкова големи надежди за теб, а ти...“

Freepik

Какво разкриват тези фрази?

Прехвърляне на отговорност. Манипулация чрез съжаление. Създаване на чувство за вина у служителите. Избягване на решаване на проблемте.
(Важно: горните фрази са маркери. Тяхната токсичност се крие в системната им употреба. Еднократната забележка НЕ Е такъв индикатор).

Какво трябва да направи служителят на такъв токсичен шеф? 

Да разбере, че това е съзнателна стратегия на възрастен, способен човек. Страданието му е стабилно, защото му е от полза. 

Спрете да вършите чуждата работа. Задачите му са си негова отговорност. Той ще бъде държан отговорен за това и за това му се плаща - длъжността и задълженията му са посочени в трудовото му досие. 

Кажете „не“ без чувство за вина. „В момента работя по задачи А, Б и В и нямам възможност да поема и тази задача.“ 

Попитайте: „Като мениджър, какво планирате да направите по този въпрос? Тази задача е извън моите правомощия.“ Ако продължи да се оплаква, спрете да се намесвате. Кажете: „Чувам ви. Това наистина е трудно. Какво решение виждате за тази ситуация?“ 

Спрете да го „спасявате“. Това са възрастни хора, те са отговорни за собствения си живот. Няма начин да събудите някой, който само се преструва, че спи. 

Ако се разпознавате в тази статия и изпитвате тревожност, срам, негодувание или преумора, имате право да откажете да останете сами с това. Потърсете подкрепа.

Източник: b17