В епоха, в която гъвкавото работно време би трябвало да е норма, един служител остава изумен, след като получава официална забележка, че е приключил работния си ден едва три минути по-рано.

Порицание заради три минути

Случаят на Райън, споделен в социалната мрежа Reddit, разказва как той получил имейл от мениджърката си Шарън, след като си тръгнал от работа в 16:57 ч. вместо в 17:00 ч. – разлика от едва 180 секунди. В имейла мениджърката му признава приноса му, но го предупреждава, че справедливостта към останалата част от екипа изисква по-стриктно спазване на работното време.

„Забелязах, че вчера си тръгна малко по-рано (16:57 ч.). Оценяваме работата ти, но трябва да сме сигурни, че сме справедливи към останалата част от екипа, която остава до края на работния ден.“

За да компенсира триминутния „дефицит“, на Райън било предложено или да вземе малко по-кратка обедна почивка на следващия ден, или да остане до 17:03 ч. същата вечер. „Нека занапред да следим часовника малко по-внимателно. Ние сме екип!“, завършва съобщението.

„За три минути ли?“ - Случаят, който разпали гнева срещу корпоративната култура

Тази случка предизвика остра реакция сред работещите, които твърдят, че тя е ярък пример за всичко нередно в съвременната корпоративна култура, особено във времена на професионално прегаряне и натиск от растящите разходи за живот.

„За три минути? Наистина ли корпоративният свят е толкова зле?“, пита един потребител. „Следващия път, когато изникне нещо спешно, просто го остави за след 17:00 ч. Ако в понеделник те попитат защо, припомни им този имейл. Три минути, какъв жалък мениджър. Ако не си ориентиран към резултатите, а към микроуправление на времето, нямаш място на тази позиция“, коментира друг.

Мнозина споделиха притеснително сходни преживявания, което показва, че ситуацията на Райън далеч не е единствена. Служител си спомня как е бил порицан, че е напуснал 10 минути по-рано по време на силно наводнение, въпреки че предния ден е останал 40 минути след работа, за да помогне на клиент.

Друг описва работно място, толкова обсебено от отчитането на времето, че граничи с абсурда. „Изискваше се да работиш точно седем часа и 21 минути на ден. Ако работеше по-малко, имаше проблеми. Ако работеше повече, също имаше проблеми. А ако работеше точно толкова, те обвиняваха, че следиш часовника“, разказва той.

По думите му мениджърът дори стоял до книгата за отчитане и се карал на служителите, ако закръглят началния си час нагоре или надолу. Няколко служители коментират, че подобна фиксация върху минутите често има обратен ефект, водейки до сковано поведение и по-нисък морал.

„Работих на място, където затегнаха контрола върху точността. Изведнъж болничните се увеличиха, никой не отговаряше на имейли след 17:00 ч., никой не идваше по-рано и всички използваха всяка секунда от почивките си. Строгият режим не продължи дълго.“

Други посочват често срещания двоен стандарт. „Няма начин този човек да не е идвал три минути по-рано преди. Освен ако не е повтарящо се и умишлено, това е тотално абсурдна и неадекватна реакция“, пише друг потребител.

До секундата: Офис режим на ръба на абсурда

В контраст, някои служители споделят какво се случва, когато работодателите се фокусират не върху минутите, а върху резултатите.

„Шефът ми казва: ако работата е свършена, прибирай се. Ако си непродуктивен, иди си вкъщи и се презареди. В резултат на това той получава повече работа от нас и никой никога не си тръгва.“

Дебатът е част от по-широк разговор за работната култура в Австралия, където хибридната работа, гъвкавото работно време и оценяването на база производителност се сблъскват с остарели идеи за „следене на часовника“.

За Райън имейлът не е бил толкова за трите минути, колкото за това, което те символизират – напомняне, че на някои работни места времето все още се измерва не в резултати или доверие, а в секунди.

ЗДРАВЕ

Автор Woman.bg

Д-р Алина Десимирова: Натурална формула елиминира усещанията за безпокойство, стрес и “бърнаут“

Автор Woman.bg