Привързаността към родители, приятели, партньори, домашни любимци или дори любима чаша изглежда естествена и правилна. Тя е основата на нашите социални връзки. Но къде е тънката граница, където здравословната емоционална връзка се превръща в токсична зависимост, която бавно разрушава живота ви?

В психологията има специален термин: привързаност. Теорията за привързаността е разработена първоначално от Джон Боулби, за да опише връзката между майка и дете. Бебето инстинктивно търси близост с възрастен, за да оцелее.

Тази връзка е нормална и осигурява чувство за сигурност.

Но ние порастваме, а моделите ни на поведение остават

Здравословната привързаност (сигурният тип) изглежда така: Можете да бъдете щастливи както с партньор, така и без него. Раздялата причинява тъга, но не разрушава вашата идентичност, нито ви лишава от смисъл в живота. Вие се доверявате на партньора си и му давате свобода, очаквайки същото в замяна.

Патологичната привързаност (или неадаптивната привързаност) е, когато друг човек се превърне в жизненоважна патерица за вашата психика. Вашата ценност е пряко зависима от неговото присъствие, внимание и одобрение. Без него се чувствате като никоя, като празнота. Това вече не е любов, а форма на емоционална зависимост, съзависимост.

Какво се случва вътре във вас

Когато привързаността стане патологична, вътрешното ви състояние започва да наподобява замръзнал стар компютър. Цялата система функционира само за една задача: поддържане на връзката.

Хронична тревожност. Мозъкът ви постоянно сканира реалността за заплаха от загуба. Няма отговор на текстово съобщение, закъснение от работа, промяна в тона на гласа - всичко това са отключващи фактори за паника. Освобождават се кортизол и адреналин. Тялото е в постоянен режим „борба или бягство“, въпреки че няма реална опасност. Изтощавате се физически и психически.

Емоционална зараза. Настроението ви напълно отразява поведението на обекта на вашата привързаност. Той е студен – на вас ви е лошо. Той е ласкав – ти си на седмото небе. Преставаш да бъдеш генератор на собствените си емоции и се превръщаш в огледало на състоянието на някой друг. Твоите лични желания, цели и чувства избледняват на втори план, ако не и на десети план.

Изкривено възприятие. Страхът от загуба на някого ви принуждава да оправдавате всяко негово действие. Злоупотреба, пренебрегване, обезценяване – тревожният ви ум намира стотици причини, поради които вие да сте виновни, защото партньорът ви просто е уморен/имал е трудно детство/не е имал това предвид. Критичното мислене се изключва. Границите се размиват. Къде свършва той и къде започвам аз? Този въпрос вече няма отговор. Неговите проблеми стават ваши проблеми. Неговите нужди са по-важни от вашите. Жертвате съня, кариерата, приятелите, хобитата си - всичко, за да поддържате тази връзка.

Как емоциите ви влияят на другите?

Мислите си, че сте единствената, която страда. Но патологичната привързаност създава мощно гравитационно привличане, което увлича всички около вас.

На вашия партньор: В началото той може да бъде поласкан от такава пълна отдаденост. Но много бързо това става задушаващо. Постоянният контрол, ревността и 24/7 изискванията за внимание го карат да поиска да избяга. Партньорът ви се чувства виновен (защото не може да ви даде толкова щастие, колкото вие изисквате) и раздразнен. Връзката се превръща в игра на „палач-жертва“, където единият бяга, а другият го гони.

На приятелите и семейството: те са първите, които забелязват проблема. Те се опитват да ви предупредят, да ви извадят от тази каша. Но рационалните им аргументи се провалят във вашите тревоги. В крайна сметка те или се дистанцират, уморени да гледат как се самоунищожавате, или самите те се объркват от драмата, хабейки нервите си.

На децата: децата са гъби, попиващи емоционална енергия. Израствайки в атмосфера на нестабилност, ревност и тревожност, те интернализират този конкретен модел на взаимоотношения като норма. Има голяма вероятност да повторят същия сценарий в бъдеще.

Защо това съсипва живота ви?

Защото цялата ви жизнена енергия се изразходва не за изграждане, а за поддържане. Представете си, че се опитвате да държите пробита лодка на повърхността, като постоянно изгребвате вода с ръце. Просто нямате енергия да гребете до брега или да се любувате на залеза. Животът се стеснява до една единствена точка – страх.

Страх от изоставяне. Този страх парализира растежа. Не се променяте, не поемате рискове, не опитвате нови неща, защото всяка промяна може да застраши стабилността на болезнената ви връзка.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Дами, манипулирате ли половинките си чрез секс? Ето колко сериозни са последиците

Автор Елена Ангелова

Първата стъпка към свободата

- Разпознаването на проблема е половината от решението. Кажете на глас: „Привързаността ми е нездравословна. Зависима съм от този човек.“ Без самобичуване, просто като факт. Върнете фокуса върху себе си. В момента започнете да правите списък: „Какво искам?“ Не „какво иска партньорът ми“, а какво искате вие.

- Разширете социалните си връзки. Съзависимостта често води до изолация. Пишете на стари приятели. Обаждайте се на роднини. Новите хора ще ви покажат, че светът е много по-голям от само един човек.

- Посетете специалист. Психолог или психотерапевт е най-добрият начин да се справите с дълбоките корени на привързаността, които често датират от детството. Специалистът ще ви помогне да развиете този „сигурен тип“ привързаност, първо към себе си, а след това и към другите.

Любовта трябва да вдъхновява, а не да оковава. Истинската интимност се гради върху две цялостни личности, които избират да бъдат заедно, а не върху две половини, страхуващи се да не се разделят. Разчупете невидимите вериги и ще видите колко необятен и свободен може да бъде животът, съветват професионалните познавачи на човешката душа, пише b17.