Живеем в малко странни времена. Времена, в които постоянно коментираме, че губим своята народна индивидуалност, че забравяме народната музика за сметка на горещата чалга, че децата ни пеят на английски и едва ли знаят да "тропнат" дори и едно хоро. Но удачно ли е да се вдига шум пред Народния театър, особено когато вътре има представление?

Аз обичам да играя хора́. Винаги, когато съм на събитие, и хората се хванат за ръце, сърцето ми заиграва, а краката сами ме водят към виещото се хоро. Обичам българската народна музика. Тя е особено ритмична, жива, специална. Бях много щастлива, когато синът ми избра народните танци като активност в детската градина. И той "тропаше" с душа и сърце.

Смятам също така, че традициите трябва да се пазят. Те няма да останат живи от само себе си. Младите хора няма къде да чуят народна музика, ако ние не я споделим с тях. Няма как да усетят ритъма на хорото, ако не го видят и чуят. Но, много е важно това "но", народната музика, както вече казах и по-горе, е от душата, от сърцето и е за тях - за българската душа, която трепери при звука на кавала или гайдата. Музика не се прави, ако не привлича към себе си, ако не увлича спонтанно, ако не събира хората. А и "Бяла роза" за мен не е визитна картичка на народното ни творчество. Хората не са с носии, това не е специално събитие, няма сериозен интерес към него.

Няма как да си щастлив от това, че пазиш традициите и ги споделяш, ако пречиш на другите. Хорото пред Народния театър очевидно пречи - и на публиката, и на артистите. Те също споделиха, че с този шум отпред не може да се играе...

То може да се случва и на друго място. Например, в парка.

Т.е. логично е някой да вземе отношение по казуса. И този някой вероятно трябва да е Столична община.

Аз малко се изненадах от коментара на тази община - че видиш ли площадът пред Народния е “чувствително историческо и културно пространство, чиято настилка изисква особена грижа, а силното озвучаване по време на представления пречи на актьорите и публиката в залата”. Добре де, защо тогава това "чувствително историческо и културно пространство" години наред е свидетел на "Бяла роза"?

Има казус, има становище, остава то да се спази. Ако не става по лесния начин, явно трябва да стане по трудния. Хората са си платили, за да гледат театър. Актьорите са репетирали месеци наред, за да излязат на сцената. И то не коя да е сцена. И изведнъж - иху-аху, отвън се вие хоро. Като за сватба, но не съвсем. Защото за всяко нещо, което се случва на територията на общината, се изисква разрешително. Дори за детските партита в парка. Нали? Значи децата можем да ги гоним от парка, а любителите на високите децибели - не?

И като сме седнали да си говорим за тишина, самовглъбяване, искам да добавя, че същото подобно странно обществено поведение се наблюдава и пред храм-паметника "Александър Невски". Площадът отпред отдавна е превърнат в сцена за каквото си пожелаете - опери, диско, фолк-концерти, греяно вино, фестивалчета и други забавления. А вътре е място за среща с Бога, за духовна тишина и мир... Ама нейсе!

Явно днес изкуството и духовността далеч не са толкова важни, колкото иху-аху развлеченията с аромат на скара и алкохолни изпарения.

И се чудим после защо децата ни мятат салфетки и не знаят нищо за предците си. Тя причината винаги е във възрастните, в онези, които пишат правилата и следят за тяхното спазване. Защо ни е сцена като не знаем какво да правим с нея? Да го прекръстим този театър, да му сменим предназначението, като на всички зелени пространства - един небостъргач там би стоял доста модерно. Какво мислите?