Журналистът Митко Павлов сподели във Facebook възмущението си от начина, по който част от бизнеса посреща въвеждането на еврото и растящите цени. В кратък, но силен пост той противопоставя две думи, които през последните месеци се превърнаха в символ на общественото недоволство – „превалутиране“ и „дублиране“. Именно затова той отправя и призив за потребителски бойкот към онези, които вместо коректно да превалутират цените, просто са ги удвоили, прехвърляйки тежестта върху клиентите.

"Искам да пожелая на всички собственици от сферата на услугите, които дублираха, а не превалутираха - успешен сезон! Мисля, че лек потребителски бойкот ще ви поотрезви. Щот мойта заплата и хонорари се превалутираха, а не се дублираха", пише той, призовавайки обществото към бойкот.

Публикацията му бързо намери широк отзвук. Към момента тя е събрала близо 20 хиляди харесвания и над 550 коментара, като огромна част от тях застават на страната на журналиста и споделят лични примери за поскъпването на услуги, нощувки и административни такси.

"Крайно време е", съгласява се един от потребителите.

"Не знам кой дублира и кой превалутира, но за този уикенд, в Пловдив, 1 нощувка до Гребния канал е 400 евро. Пак пояснявам, една, не 4. И за мен на бойкот вървят нещата, колкото и да съм фен на The Cure", разказва друг, давайки конкретен пример за цените, които според него вече преминават границите на разумното.

"За бога, братя, не купувайте". Сега е по-вървежно от 1991 година. Тогава повечето иронизираха това изказване и не го разбраха. Сега пак само си мрънкаме и купумаме. Явно ще поумнеем по много трудния начин", отбелязва с горчива ирония трети потребител, правейки паралел с един от най-запомнящите се обществени призиви от началото на прехода.

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Повече камери, по-малко катастрофи? Ще измерят скоростта, но няма да измерят липсата на разум

Автор Антония Михайлова

Недоволството не е насочено само към частния сектор. Според мнозина държавата също не дава добър пример.

"Държавата вдигна таксите си и ги дублира. Пример – удостоверение за семейно положение беше 10 лева, а сега е 10 евро. В сайта промениха цените в лева сякаш си е било, наложи ми се да го вадя често и за това знам. Та ако държавата е най-големият спекулант, кой се очаква да озаптява останалите", възмущава се четвърти коментиращ.

Темата за цените отдавна не е просто въпрос на математика. Тя е въпрос на доверие – между потребители, бизнес и държава. А когато заплатите послушно следват курса, а цените – собственото си своеволие, недоволството престава да бъде мрънкане и се превръща в присъда. Защото никой не обича да бъде убеждаван, че обедняването му е просто нова ценова политика.