Историята на тризнаците Едуард „Еди“ Галанд, Дейвид Келман и Робърт „Боби“ Шафран започва като холивудска приказка, но завършва като мрачна хроника за психологически манипулации и разрушени съдби.
Родени на 12 юли 1961 г., тримата братя са поверени на нюйоркската агенция за осиновяване „Луиз Уайз“. Още на шестмесечна възраст бебетата са разделени умишлено и изпратени в три напълно различни семейства, без нито едно от тях да знае за съществуването на останалите две деца.
Истината започва да излиза наяве през 1980 г., когато 19-годишният Боби пристига за първия си учебен ден в колежа в окръг Съливан, щата Ню Йорк. Още с влизането си в кампуса той е посрещнат с изненадваща топлота - непознати го поздравяват, а момичета го прегръщат, наричайки го „Еди“. Студент, който познава напусналия преди това колежа Едуард Галанд, бързо свързва фактите: двамата младежи са родени в един и същи ден, изглеждат идентично и са осиновени.
Срещата между Боби и Еди се превръща в местна сензация. Скоро след медийното отразяване третият брат, Дейвид Келман, вижда снимките във вестника и разпознава своето копие. Не след дълго тримата се събират отново, предизвиквайки огромен медиен фурор.
Братята се превръщат в любимци на американската публика, гостуват в популярни токшоута и дори отварят общ ресторант в Ню Йорк – „Triplets Romanian Steakhouse“. Първоначалната еуфория обаче постепенно отстъпва място на напрежение и психологически травми.
Зад трагедията стои зловещ научен експеримент, ръководен от известния психиатър д-р Петер Б. Нойбауер и неговата колежка Виола У. Бернард под егидата на Еврейския съвет за управление. Целта на изследването е била да се провери фундаменталният въпрос „природа или среда“ - как генетично идентични близнаци се развиват в различна социално-икономическа среда.
Момчетата са били прецизно разпределени по предварително зададен модел: Боби е осиновен от заможно семейство на юристи; Еди израства в класическа среда на средната класа с родители учители; Дейвид е отгледан от скромно имигрантско семейство от работническата класа, в което английският не е първи език.
През цялото им детство изследователи посещават редовно децата под предлог, че провеждат рутинни психологически тестове за осиновени, без никога да разкрият на родителите истинската същност на експеримента.
Когато разкритията стават публично достояние през 90-те години на миналия век, агенцията първоначално се оправдава с трудността да се намери дом за тризнаци наведнъж. Впоследствие обаче става ясно, че разделянето е било напълно планирано.
Психологическата цена за тримата братя се оказва опустошителна. И тримата развиват проблеми с психичното здраве, съпроводени от гняв и чувство за измама. Неравнопоставеното им отглеждане оставя дълбоки следи дори в здравето им – например Дейвид и Боби страдат от амблиопия („мързеливо око“), но само Дейвид е лекуван навреме в своето семейство.
Най-тежкият удар идва през 1995 г., когато Еди, борещ се с тежка маниакална депресия и трудно понасящ публичността и травмата, слага край на живота си едва на 34 години.
Резултатите от зловещия експеримент на д-р Нойбауер остават запечатани в архивите на Йейлския университет и до днес. Документите са засекретени до 2065 г., оставяйки отворен въпроса колко още близнаци и тризнаци са били жертви на тайни изследвания и никога не са разбрали за съществуването на своите братя и сестри.
Години след като невероятната и трагична история на разделени при раждането тризнаци разтърси света, последиците от тайния психологически експеримент продължават да тежат на оцелелите братя.
Документалната лента от 2018 г. „Трима еднакви непознати“ на режисьора Тим Уордъл, излъчена в платформата Netflix, показа мащаба на научната злоупотреба, но зад заглавията в пресата остава личната битка на засегнатите мъже за справедливост и вътрешен мир.
)
Днес Дейвид Келман живее в Ню Джърси, където работи като застрахователен агент в сферата на здравето и живота, и отглежда двете си дъщери – Али и Рейна.
Брат му Робърт Шафран работи на непълен работен ден и също има две деца със съпругата си - син Брандън и дъщеря Елиза.
Въпреки че днес водят уреден семеен живот, двамата дълго време избягваха публичността, разочаровани от медиите, които преследваха евтина сензация на гърба на личната им трагедия. Поради това недоверие на режисьора Тим Уордъл са били необходими цели четири години, за да ги убеди да се включат в документалния проект.
Филмът спомогна за разкриването на редица неизвестни дотогава факти. Ръководителят на изследването д-р Питър Б. Нойбауер умира през 2008 г., без да публикува официални научни заключения. Целият му архив е прехвърлен в Йейлския университет под пълна забрана за разсекретяване до 2065 г. – ход, който според мнозина цели участниците в експеримента да не са сред живите, когато документите станат публични.
Контролът над досиетата се държи от Еврейския комитет за семейни и детски услуги – правоприемник на организацията, участвала в основаването на Центъра за детско развитие „Нойбауер“ през 1947 г.
В хода на заснемането на филма Келман и Шафран успяха да изискат достъп до близо 10 000 страници от проучването. По-голямата част от тях обаче са силно цензурирани и съдържат предимно изолирани бележки (като диагностициране на амблиопия), но не и финални научни тези.
От еврейската организация заявиха в официална позиция, че категорично не подкрепят методите на Нойбауер и дълбоко съжаляват за стореното на децата, като същевременно изразиха готовност да съдействат за прозрачен и навременен достъп до записите на всички засегнати участници.
Въпреки опитите на братята да потърсят правна отговорност за причинената травма, юристи са ги информирали, че давностният срок за подобни съдебни искове отдавна е изтекъл. За Робърт и Дейвид остава единствено горчивината от безсмислието на проведения опит.„Днес имаме семейства, деца и се опитваме да живеем нормално, но истината е, че към нас се отнесоха като с лабораторни плъхове. А ние сме човешки същества“, казва Робърт пред „Лос Анджелис Таймс“.
,fit(980:735))
,fit(380:285))
)
)
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))