Те довършват изреченията си, появяват се облечени в еднакви дрехи, без да са се уговаряли, а понякога дори твърдят, че усещат болката на другия. С около половин милион двойки, раждащи се всяка година, близнаците отдавна пленяват колективното ни любопитство.

Но не става въпрос само за тяхното общо ДНК, еднаква външност или огледално поведение, а за необяснимия начин, по който изглеждат свързани на по-дълбоко ниво, което едновременно ни интригува и озадачава. „Съществуват голям брой уникални твърдения и митове, разпространявани за близнаците“, казва пред Nationalgeographic Джоан Бродър, практикуващ психолог, член на американската психологическа асоциация и самата тя майка на близнаци.

Едно от най-устойчивите от тези погрешни схващания е телепатията между близнаци – предполагаема извънсетивна връзка, която надхвърля пространството и времето. Макар анекдотичните разкази от реалния живот да изобилстват, научните доказателства остават неуловими. „Дори и да не е „телепатия“, е удивително колко дълбоко настроени са близнаците към емоциите и нуждите на другия“, казва Таня Джонсън, практикуващ психолог и съосновател на Института по детска психология в Албърта, Канада.

Ето какво се крие зад мита, как учените са се опитвали да го докажат и защо отговорът все още е спорен.

Какво е „телепатия между близнаци“?

Телепатията между близнаци е вярването, че близнаците – особено еднояйчните (монозиготни), могат да усещат чувствата, мислите или физическите усещания на другия от разстояние, без да използват петте сетива. Поддръжниците я описват като вид „мълчаливо знание“, отбелязва Джонсън, като инстинктивно осъзнаване, което може да предупреди единия близнак за опасност, да отрази болката на другия или да породи една и съща мисъл в един и същи миг.

Примерите могат да бъдат необясними или направо драматични. Една близначка усеща остра болка в ръката си точно когато сестра ѝ я чупи на километри разстояние. Друг е обзет от внезапен ужас в точния момент, в който колата на брат му близнак катастрофира. Менталното припокриване може да бъде толкова силно, казва Нанси Сигал, директор на Центъра за изследване на близнаци към Калифорнийския държавен университет във Фулъртън, че „много еднояйчни близнаци за съжаление биват обвинявани в преписване, дори когато държат изпити поотделно“.

Учените обикновено разглеждат идеята през призмата на извънсетивното възприятие (ESP), при което се твърди, че мисли и чувства се предават без сетивен вход. Някои теоретизират, че изключително близките емоционални и биологични връзки на близнаците може да служат като проводник за тези ментални предавания.

Концепцията набира популярност в края на XIX век, на кръстопътя между нарастващия интерес към спиритуализма и ранната психологическа наука. Обществото за психични изследвания (SPR), основано в Лондон през 1882 г., е сред първите организации, които събират доклади за телепатия, включително сред близнаци. Британският автор и парапсихолог Фредерик У. Х. Майерс – член-основател на SPR – въвежда термина „телепатия“ и включва няколко случая, свързани с близнаци, в книгата си от 1903 г. „Човешката личност и нейното оцеляване след телесната смърт“, като например близнаци, които съобщават, че усещат болката на другия или споделят мисли от разстояние.

Подобни проучвания продължават в Съединените щати през следващите десетилетия. Професорът от Чикагския университет Хорацио Х. Нюман е съавтор на едно от първите големи научни изследвания върху близнаци през 30-те години на миналия век и по-късно публикува „Близнаци и супер-близнаци“, което включва примери за явна телепатия. Приблизително по същото време парапсихолозите Дж. Б. и Луиза Райн от университета Дюк по подобен начин документират разкази на близнаци по време на по-широките си изследвания на ESP. Техните експерименти обаче се фокусират повече върху отгатване на карти и дистанционно виждане, отколкото върху специфични за близнаците феномени.

Въпреки този ранен интерес, областта така и не придобива солидна научна основа. „Трябваше да се осланяме на това, което всъщност са научните открития“, казва Сигал.

Защо учените остават без отговор?Доказването или опровергаването на телепатията между близнаци никога не е било лесно. „Няма много съвременни изследвания по този въпрос“, посочва Бродър. „Въпреки че темата не е нито затворена, нито опровергана, динамиката при близнаците е сложна.“

Все пак няколко проучвания поддържат интереса жив. Пилотно проучване от 2013 г. в Journal of Scientific Exploration излага единия от всяка двойка еднояйчни близнаци на внезапни стимули като силни шумове или топлина, докато се наблюдават физиологичните реакции на другия. При една от четирите двойки нестимулираният близнак показва реакция, която се счита за „надхвърляща случайността“. Датско проучване от предходната година дава подобно предполагащи, макар и не окончателни, резултати.

По-скорошно шведско изследване, публикувано през 2024 г., включва 91 опита със стимули в три експеримента, използващи множество двойки еднояйчни близнаци. Във всеки опит единият близнак е изложен на стимул, докато се наблюдава електродермалната активност на другия.

Други усилия – включително проучвания, проведени от SPR, и електроенцефалографски изследвания на мозъчните вълни, отбелязват определени корелации между близнаци, но нито едно не е демонстрирало убедително телепатична комуникация.

Дори при най-интригуващите открития, последващите изследвания често не успяват да повторят резултатите. „А много проучвания изобщо не показват телепатична връзка“, казва Джонсън. Например, известният експеримент на психолога Сюзън Блекмор от 1993 г. моли близнаци да предават мислено произволно избрани изображения при контролирани условия. Резултатите, заключава тя, не са по-добри от случайността.

Такива несъответствия между проучванията често „се свеждат до това колко трудно е това всъщност да се измери“, заключава Джонсън. „И има допълнителен конфликт, когато вълнението се сблъска с науката.“

В крайна сметка „по-голямата част от проучванията не са открили доказателства за ESP, а малкото, които са показали значими резултати, не са били повторени“, казва Сигал. Накратко, „няма достоверни научни доказателства, че телепатията между близнаци съществува“.

НОВИНИ

Автор Миляна Вълева

Вярно ли е, че когато мислиш за някого, му липсваш?

Споделен живот, а не споделени умове

Тогава защо толкова много близнаци вярват, че са преживели телепатия? „Има по-добри и по-обосновани обяснения от ESP“, казва Сигал.

Като за начало, близнаците обикновено растат в една и съща среда, със същите грижещи се за тях хора, преживявания, рутини, групи от връстници и културни влияния. Те също така споделят генетични черти, стилове на привързаност и темпераментни наклонности. Поради такива фактори, когато близнаците мислят, че изпитват телепатия, е по-вероятно просто да демонстрират „комуникационна връзка, а не да четат мислите си“, уточнява Бродър.

Джонсън е съгласна, отбелязвайки че това, което хората наричат телепатия, често се корени в „дълбоката емоционална връзка и споделените преживявания, с които близнаците израстват“. Това се доказва в изследвания, които показват, че еднояйчните близнаци, отгледани заедно, често развиват почти неразличими когнитивни стилове. С други думи, „ако двама души имат едни и същи емоционални тригери, социални навици и преживявания, те ще реагират по подобен начин“, казва Сигал. „Това не е четене на мисли – това е психология.“

Дори близнаци, отгледани поотделно, могат да проявят необясними паралели. „Когато еднояйчни близнаци са отгледани разделени, те все още често избират сходни предмети и събития в отделните си среди“, казва Сигал. Това може да се дължи на факта, че те са „генетично предразположени“ да правят подобни избори, когато им се предоставят сходни възможности, обяснява тя. „Дори това може да създаде фалшивото впечатление за ESP.“

Друг фактор е пристрастието на последващата преценка. Когато се разследват твърдения за телепатия между близнаци, често се установява, че те са изкривени впоследствие. Един близнак може да съобщи, че е „знаел“ нещо, едва след като му бъде припомнено за споделеното събитие – феномен, който психолозите наричат ретроспективна фалшификация.

Въпреки тези обяснения и настоящите научни открития, които предполагат, че телепатията между близнаци е повече мит, отколкото реалност, „учените все пак трябва да останат отворени към събития, които някой ден може да докажат, че съществува телепатия между близнаци“, казва Сигал. „Но този ден изглежда далеч в бъдещето, ако изобщо настъпи.“