Записвате му час при лекаря, слагате чадър в чантата му, плащате сметките вместо него. На пръв поглед подобни действия изглеждат като искрен израз на любов и всеотдайност.

С времето обаче те неусетно променят самата същност на взаимоотношенията: жената заема ролята на контролиращ родител, а мъжът се оказва в позицията на зависимо дете.

Психологът и основател на училището за семейни ценности „Точка G“ Евгения Александрова разглежда причините за възникването на т.нар. „синдром на майката“, пагубното му влияние върху интимността и начините за възстановяване на баланса в двойката.

Свръхопеката рядко започва целенасочено. В началото тя се проявява под формата на естествена съпричастност - вълнение за здравето на партньора, напомняния за важни ангажименти, практични съвети. Постепенно обаче тези жестове се превръщат в навик за постоянно вмешателство.

„Жената вярва, че просто се грижи за мъжа, но всъщност нарушава личните му граници чрез прекомерен контрол. Тя започва да живее неговия живот в много по-голяма степен, отколкото своя собствен“, посочва Евгения Александрова.

В такава връзка единият партньор планира, организира, поправя грешките и носи целия емоционален товар, докато другият свиква, че винаги има дежурен спасител на разположение.

Последиците не закъсняват: мъжът губи мотивация да поема отговорност, а у жената се натрупват гняв и умора от липсата на насрещна инициатива, благодарност и романтика.

Защо опеката унищожава сексуалното привличане

Контролът разрушава не само битовия баланс, но и страстта между партньорите. Когато единият постоянно проверява дали другият е ял, къде се намира или защо не е изпълнил дадено обещание, усещането за равнопоставеност изчезва.

„За мъжа е изключително трудно да изпитва сексуално влечение към партньорка, която непрекъснато го контролира и се държи като негова бавачка. В нея се губят лекотата и женското очарование, защото е поела всичко на своите рамене. Самият той пък спира да се чувства като зрял мъж и се възприема като малко момче“, обяснява психологът.Разликата между искрена загриженост и тревожен контрол.

Често опитите за тотален контрол се маскират като обич – страх, че партньорът ще настине, ще остане гладен или ще допусне грешка. В основата на това поведение обаче обикновено стои вътрешна несигурност и нужда от управление на ситуацията.

Разликата между двете състояния е съществена. Истинската грижа е продиктувана от желанието да зарадваш другия и да му окажеш подкрепа. Контролът се подхранва от страха, че той няма да постъпи правилно, превръщайки живота му в обект на постоянен надзор.

Според практиката на Александрова подобна задушаваща атмосфера често води до изневери, тъй като мъжът започва да търси извън дома онази лекота и безусловно приемане, които му липсват във връзката. Експертът обаче е категорична: изневярата не може да бъде оправдана с поведението на партньорката, а жената не бива да поема вината за чужд избор.

За дисбаланс в динамиката на отношенията подсказват следните повтарящи се модели:

Непрекъснато следите дали партньорът се е нахранил, пристигнал ли е навреме и дали е облечен топло; Напомняте му за задълженията и следите дали ги е изпълнил;
Раздавате непоискани съвети и напътствия;
Месите се в приятелските му връзки, личните навици и решения;
Поправяте грешките му или вършите всичко сами с аргумента, че „така става по-бързо“;
Проверявате личните му съобщения, телефона или местоположението му;
Критикувате и поучавате личните му избори.Корените на свръхопеката и пътят към промяната.

Подобен сценарий често се корени в семейната среда от детството. Когато едно момиче наблюдава как собствената му майка командва, наставлява и организира бащата, то възприема това като нормален модел на любов и по-късно го пренася в своите взаимоотношения.

Резултатът от подобна еднопосочна динамика обаче е емоционално изтощение, обида и загуба на собствената идентичност.

За да се преодолее навикът за свръхопека, психолозите препоръчват:

Прекратяване на ненужното спасяване: Оставете партньора си да върши сам нещата, на които е способен. Не поемайте неговите битови ангажименти, не му напомняйте за срещи и му позволете да се справи сам с последствията от евентуална разсеяност. Грешките са естествена част от опита на всеки възрастен човек. Разграничаване на подкрепата от надзора: Грижата цели да внесе радост и спокойствие, докато контролът е породен от недоверие и тревога, че партньорът няма да се справи сам.

Пренасочването на вниманието към собствения свят е ключова стъпка към преодоляване на желанието за постоянен контрол в една връзка. Когато ежедневието на жената е изпълнено с хобита, срещи с приятели, професионални ангажименти, спорт и лични стремежи, необходимостта да следи всяка стъпка на партньора си естествено отпада. Колкото по-наситен и пълноценен е личният живот, толкова по-малка е нуждата от контрол върху чуждия.

Здравословното партньорство е възможно единствено между зрели личности, всяка от които носи пълна отговорност за себе си. Не става дума за отказ от взаимната грижа, а за поставяне на правилни граници — жестовете на внимание трябва да носят радост, а не да изземат личната отговорност на мъжа.

ЗВЕЗДИ

Автор Ева Лъчезарова

Дженифър Лопес и звездата от „Тед Ласо“ Брет Голдстийн са в неангажираща връзка?

Автор Ева Лъчезарова