Методи Савов е сред българите, оставили имената си в историята на световния алпинизъм. Той оцелява след една от най-тежките нощи в живота си - прекарана на 8750 метра височина под Еверест, без допълнителен кислород.

Днес обаче предизвикателството пред него е съвсем различно. На 350 евро пенсия месечно, без собствен дом и с допълнителни здравословни проблеми, някогашният герой признава, че трудно успява да се справя с ежедневието, пише България Днес.

"Четири десетилетия, национално признание, тежки измръзвания и какво ли не преживях, но държавата помни постижението ни, на мен и на експедицията, но забравя човека. Заличи ни, обезпамети ни“, споделя Савов пред медията.

Днес неговата най-голяма тревога не е свързана с планинските върхове, а с възможността да покрива разходите си за живот.

Алпинистът живее в Дома на ветераните на културата и се притеснява дали ще успее да плаща таксата за престоя си.

"Героизмът вече не ме интересува, сега се чудя как да си платя таксата, за да съм тук, в Дома на ветераните на културата, а не на улицата. Близо съм да почна да прося", признава той.

Още през 2022 г. Савов поставя публично въпроса за необходимостта от специална подкрепа за заслужилите спортисти, които в напреднала възраст изпитват финансови затруднения. Според него хората, посветили живота си на България и постигнали значими успехи, заслужават не само почетни отличия, но и реална грижа.

Той настоява, че финансовата подкрепа за алпинистите от историческата експедиция до Еверест трябва да бъде съпоставима с тази, която получават олимпийските шампиони.

Алпинистът си спомня, че в миналото допълнителните средства, които е получавал за званието „Герой на труда“, са му позволявали да се справя по-лесно с разходите. Дори успявал да заделя малки суми за бъдещото си погребение. След премахването на подобни звания по време на Великото народно събрание обаче ситуацията се променила.

Според Савов хората, които някога са били удостоени с признание за своя труд и принос, са останали без необходимата подкрепа.

Методи Савов припомня, че в миналото различни професионални и почетни звания са били давани на хора, които са допринесли за развитието на страната - спортисти, творци, инженери и специалисти, участвали в изграждането на промишлеността и инфраструктурата.

Той самият е бил награждаван с орден „Георги Димитров“. За него премахването на отличията и званията е довело не само до загуба на материална подкрепа, но и до постепенно забравяне на постиженията на цяло поколение българи.

Уточнява, че в момента не остава без храна единствено благодарение на приятелите си, които му помагат да покрива основните си нужди.

Към финансовите затруднения се добавят и здравословните последици от преживяното в планината. Наложило се е да бъде ампутирана част от ходилото му, което също създава допълнителни разходи.

През април 2024 г., по повод 40-годишнината от историческата експедиция до Еверест, участниците са отличени с Почетния знак на президента Румен Радев. Отличието е прието от Кирил Досков, а Методи Савов връчва от името на експедицията символичен подарък - титанов леден клин.

За алпиниста обаче подобни жестове не могат да заменят реалната подкрепа.

"И какво като ми дадат някакъв предмет, той ще ме нахрани ли? Не приемайте думите ми като високомерие или упрек, просто не бива така да се постъпва с хората, които са дали нещо на бъдещето, на страната", казва Савов.

По думите му през годините е изпращал писма до различни министри на спорта и социалната политика, но досега не е получил отговор или конкретна помощ. Единственият човек, към когото все още не се е обърнал, е Енчо Керязов.

Животът на Методи Савов е много повече от едно изкачване на Еверест. Преди историческата експедиция той вече има зад гърба си сериозни постижения в алпинизма. Изкачва северната стена на Айгер, покорява седемхилядници в Памир и Хиндукуш, а през 1981 г. достига височина от 8200 метра на Лхотце.

Години наред се подготвя за най-тежките предизвикателства в Хималаите, натрупвайки опит в условия на екстремен студ, технически трудни маршрути и продължително пребиваване на голяма надморска височина.

На 8 май 1984 г. Методи Савов и Иван Вълчев достигат върха на Еверест по Западния гребен – маршрут, известен сред алпинистите като „Жестокия път“. Ден по-късно до най-високата точка на планетата стигат и Николай Петков и Кирил Досков.

По-рано същата година, на 20 април, Христо Проданов става първият българин, покорил Еверест.

Снимки: Булфото и скрийншот/БНТ

НОВИНИ

Автор Ева Лъчезарова

Жената, която чакаше Нимс да се върне: Коя е голямата любов на легендарния алпинист?

Автор Ева Лъчезарова