%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
Свещената планина Кайлас е не само забулена в сребристи облаци, но и покрита с пелена от неразгадани мистерии.
Стълбата, която свързва небето и земята, обителта на Шива или просто центърът на света - това са все имена на най-загадъчната планина Кайлас, разположена в тибетската провинция Нгари в Западен Тибет в Китай. От векове поклонници, изследователи и просто любители пътешественици се отправят към примамливата планина, която се простира успоредно на известните Хималаи. Само един човек успява да достигне върха ѝ преди няколко века. Разказваме ви защо Кайлас отказва да се подчини на хората и какви тайни крие нейният заснежен връх.
)
Ориентация към четирите посоки на света
Кайлас е един от върховете в планинската система Гандиса, разположена в южната част на Тибетското плато. Тази планина се смята за най-високата надморска височина в своя район, като според някои източници достига височина от 6 714 метра. Кайлас лесно може да се разпознае сред другите планини: тетраедричната му пирамидална форма пресича страните на четирите основни реки на Тибет, Индия и Непал: Брахмапутра на изток, Инд на север, Сутледж на запад и Карнали (приток на Ганг) на юг. Върхът на Кайлас е покрит със сняг, а тялото му почти винаги е забулено в облаци.
Много учени и до днес се опитват да докажат, че мистериозният Кайлас изобщо не е планина, а истинска гигантска пирамида, която по своите размери надхвърля всички известни досега. Към нея се присъединяват вдлъбнати, полукръгли и полукаменни възвишения, като по този начин се създава една от най-големите планински системи на Земята.
)
Кога Кайлас се е появил на Земята, не е наистина известно. Изследователите предполагат, че Тибетското плато се е образувало преди около 5 млн. години, а възрастта на самата планина не надвишава 20 хил. години.
Неуспешните опити за изкачване на върха не позволяват да се изследва обстойно планината. Неблагоприятното време, височинната болест, отклоняването в грешна посока и подвеждащите пътеки са само част от препятствията, с които се сблъскват най-смелите алпинисти.
Недалеч от тетраедърната пирамида се намират две езера - Манасаровар и Ракшас Тал. Всяко от тях крие свои собствени тайни. Така например водата в първото от тях се смята за свещена: хората се опитват да се изкъпят в Манасаровар, защото според легендите тази процедура прочиства ума и избавя от греховете. Във второто езеро, напротив, хората се стремят да го избягват. Монасите вярват, че солената вода в Ракшас Тала е прокълната, а бурите, които постоянно бушуват над него, говорят сами за себе си.
Самият район край Кайлас е аномална магнитна зона, чието влияние се забелязва върху механичните устройства и метаболитните процеси на организма, но това не е всичко...
)
Божествените тайни на Кайлас
От древни времена върхът в планинската система Гандхиса се смята за свещен. Той е криел много странности и не се е подчинявал на хората. Според будистките писания само един-единствен тибетски монах през XI в. успял да се изкачи до горе.
От хиляди години хората от околните страни вярват, че тази пирамидална планина е любимото място на Шива, и затова се стремят да я видят поне веднъж в живота си. Йоги и други търсачи на истината прекарват много години в подножието на Кайлас, молейки се, медитирайки и пречиствайки кармата си.
И тъй като е невъзможно да се изкачиш на върха на планината, хората са измислили специална традиция за обхождане на Кайлас. Вярва се, че този, който е направил „кора“ (52 км обиколка около светилището по посока на часовниковата стрелка - бел. ред.), се пречиства от всички грехове и душата му намира спасение във всички светове.
Будистите благочестиво вярват, че четирите пирамидални склона на Кайлас са обърнати към четирите страни на света, което го прави олицетворение на съвършенството. Мнозина са убедени, че върхът на планината е подобен на портата към рая.
Около тибетската скала има няколко будистки храма, в които редовно се отбиват поклонници. Те са построени на определени места на силата, където някога са медитирали Великите учители. Върху някои камъни все още има отпечатъци от стъпала и длани на онези, които преди няколко века са търсили своя духовен път, и дават стимул да се следва техният пример.
За пътешествениците не съществуват бариерите на стотиците километри, лошото време и всякакви други фактори. Те спокойно обикалят Кайлас, наслаждавайки се на забележителната тишина, която цари около него. Много туристи, които са далеч от вярата, също не пренебрегват неангажиращите походи около величествената пирамида.
Всеки от тях отбелязва невероятна лекота в ума и тялото след края на маршрута. Историята помни такива случаи, когато хора, в чието сърце се е натрупвала негативна енергия, са остарявали след края на лая: мъжете са си пускали седмична брада, а жените са се сдобивали с бръчки само заради 12-часовото ходене. Така че как да не повярвате във вълшебната аура?
Много космолози също така посочват, че тази свещена планина е центърът на света. Според различни изследвания Стоунхендж се намира на 6666 км, точно колкото Северния полюс, а Южният полюс е два пъти по-далеч от Северния (13332 км).
Кайлас привлича най-много туристи от април до средата на юни, когато дъждовните дни са най-малко. Въпреки това да видиш със собствените си очи заснежения връх на божествената планина по всяко време на годината вече се смята за голямо щастие, спиращо дъха. Може би някой ден ще успеем да научим малко повече за Кайлас, но засега той остава на милостта на боговете.
%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
&w=3840&q=75)
&format=webp)