Радина Василева

Здравето зависи от много фактори – грижа към себе си, малко късмет и правилните специалисти, които да бъдат до нас, когато имаме нужда. Аз съм Радина Василева и като дългогодишен журналист в здравната сфера, моята мисия е да ви срещам именно с тях, както и да отговаряме на вашите въпроси в рамките на предаването „Код здраве“. Пишете ни на kodzdrave@woman.bg!

Код здраве: Какви са рисковете, ако сме твърде слаби или пълни

28 май 2021 | 15:09
18008
1
1

След настъпването на пандемията от Ковид 19 днешният гост „Код здраве” споделя, че много хора са изпаднали в крайности, що се касае до начин на хранене и килограми. Мнозина млади момичета, затворени по цял ден, са започнали да тренират по 5 пъти дневно и да не се хранят достатъчно. Още повече пък са онези, които, работейки срещу хладилника си, твърде често са „отскачали” до него и са качили доста килограми. Какви рискове крие преяждането или недохранването, какви състояния и заболявания отключва и как да се справим с тях – днес по темата Радина Василева разговаря с ендокринолога д-р Райна Стоянова.

Нейните наблюдения сочат, че продължителното затваряне вкъщи влияе негативно на всеки от нас – обикновено объркваме организма си кога е ден и кога - нощ, почивката ни не е пълноценна, защото постоянно сме на екран, излагаме се на слънце по-малко, самовглъбяваме се, а депресивните състояния се подсилват. Стресът, който идва от медиите също влияе недобре, както и страхът, в който сега живеем. „Ние лекарите рядко вярваме в съвсем духовната част на нещата, но позитивното мислене има позитивни ефекти върху здравето ни. Времето на изолация повлия лошо и в двете посоки по отношение на хранителното поведение – засилиха се случаите на младежи, които по време на изолацията са се отдали на правене на различни диети и следване на различни фитнес гурута. Недостатъчното телесно тегло, което постигат обаче води до метаболитни нарушения – обострят се състоянията на недохранване, нарушава се електролитният дисбаланс, хоспитализирали сме пациенти с тежки малотриции. Тези хора първо трябва да бъдат лекувани от психиатри, след което идва и нашият ред, като често е нужно наблюдение от цял екип от лекари в различни специалности. От другата страна пък са пациентите с поднормено тегло. Обикновено стигат до състояние, в което се нарушава хормоналният им баланс, като, ако са дами, губят менструацията си и то за дълъг период от време”, разяснява д-р Стоянова.

Какви са посоките и стратегиите за терапия, както и кои са сигналите, които биха могли да подскажат на близките, че има проблем, с какво темпо здравословно може да сваляме килограми, ако сме с наднормено тегло, както и още ценни съвети от д-р Стоянова – вижте във видеото!

Кой е днешният ни гост накратко:

Д-р Райна Стоянова завършва медицина в София през 2011 година.Като лекар-стажант е черпила опит от видни имена в сферата на ендокринологията, метаболитните заболявания и диабетологията, като: Проф. Готие, Проф. Карел, Проф. Дюкан. След като завършва медицина в Медицинския Университет на София, работи в столичната болница „Лозенец“ като лекар-ординатор и хоноруван асистент по Пропедевтика на Вътрешните Болести към Медицинския Факултет на СУ.

В настоящия момент специализира Ендокринология и Болести на Обмяната в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната за лечение на метаболитни нарушения и е редовен докторант по Хранене и диететика към Катедрата по Клинична фармакология и терапия на МУ-София.

Хора с различни проблеми: метаболитен синдром, наднормено тегло и затлъстяване, захарен диабет, хранителни разстройства, бъбречни заболявания, както и за тези, които искат да подобрят хранителните си навици и да получат максимална полза от храненето си – вегетарианци и вегани, детокс, джусинг, бодибилдинг, бременни и кърмещи жени, са по-голямата част от пациентите, с които се занимава.

Научните й интереси са свързани най-вече с храненето при различни заболявания, хранене при спортисти, микробиомът, чернодробните заболявания, метаболитният синдром, малнутрицията.

Член е на Българското дружество по Ендоркринология и болести на обмяната, Българското дружество по Хранене и диететика, Българското дружество по парентерално и ентерално хранене (BULSPEN), Европейската асоциация по pарентерално и ентерално хранене (ESPEN), Международната асоциация по Затлъстяване (TOS), Американската Асоциация по Ентерално и Паренетрално Хранене ( ASPEN), Международната асоциация по спортно хранене (ISSN), Българската фитнес асоциация (BFS).

Коментари

1
  28 май 2021 | 21:15 отговор
 

Код: реклама. Нищо конкретно.

 

Добави Коментар