Днес в „Код здраве“ се срещаме с прочутия вирусолог и бивш заместник-здравен министър проф. Радка Аргирова. С нея говорим за коронавируса, който коства живота на над 3 000 души в повече от 60 страни. Смъртоносната зараза, която започна от Китай, доведе до силно безпокойство, граничещо с паника в Западна Европа. Всеки ден чуваме за все повече заразени в Италия, а в началото на тази седмица световноизвестният френски музей "Лувър" остана затворен. Паниката е толкова голяма, че най-важното спортно събитие - Олимпийските игри в Токио, може да бъде отложено за по-късен етап през годината. Чувството на криза понесе след себе си сериозни спадове на финансовите пазари, опразни улиците на много градове и наруши ежедневието на милиони хора. Над 90 000 души по света са заразени, а коронавирусът върлува на всички континенти без Антарктида. Всичко това води до море от лъжливи съвети – като започнем от знайни и незнайни лекари и стигнем до публикациите във Фейсбук…
Добрата новина е, че у нас заразени все още няма. Притеснително е обаче, че бе обявена втора грипна вълна в някои области на страната, чийто класни стаи ще останат пусти до края на тази седмица. Как да различим симптомите на грипа от тези на коронавируса, на кои съвети да вярваме и на кои не и има ли основание за паника – отговорите дава проф. Аргирова от Токуда болница.

- Проф. Аргирова, какви са разликите в симптоматиката между коронавируса и обикновения грип?
- Действително днес във времето на втората вълна на грип има основание да се задава този въпрос. Грипът започва винаги остро, често пациентът дори може да каже в колко часа е заболял. Симптомите са ставно-мускулни болки и много силна отпадналост, температура, може да има и стомашно-чревно разстройство. При коронавируса симптоматиката започва 7 до 10 дни след заразяването. Тези дни обаче, в които привидно няма симптоматика, се открива вирус в носоглътъчните смивове, ако те се изследват. Това означава, че пациентът е заразен, без той самият да знае това. Именно на тези наблюдения се основава и карантинният срок.

- Тази седмица бе обявена грипна ваканция в Бургас и Варна, а проф. Тодор Кантарджиев коментира, че за първи път от 10 години наблюдаваме толкова ускорено развитие на втора вълна от грип Б. На какво се дължи това – фактът, че тази зима на практика нямахме зима, или?
- Не мога да кажа, че е заради това, че нямахме зима, но на всеки няколко години наблюдаваме и вълна от грип Б. Основните причинители на грипа са щамове от тип А, има и щамове от тип Б, но този път много силно се разгърна тази епидемия от щам Б. Хората, които са имунизирани, знаят че в тазгодишната сезонна ваксина имаше два щама от тип Б. Така че грип Б не е изненада. Не очаквахме обаче такава разгърната епидемия от тип Б.

- Ако имаме всички симптоми, които изброихте за наличие на Ковид-19, какво да направим, така че да не поставяме и околните на опасност?
- Да се направи първо изследване за двата типа грип, после да се направи за аденовирус, респираторно синцитиален вирус, има и парагрипни вируси, за които има тестове. Ако всички те се окажат отрицателни, като при това има съответните епидемиологични данни, тогава чак препоръчвам да се търси отговор на въпроса става ли дума за Ковид-19.

- И първо да се обадим по телефона на личния ни лекар, вместо да чакаме пред кабинета му, нали?
- Ако кашляте, кихате и излизат от вас пръски, по-добре да се обадите по телефона. И да се носят маски!

- Само по въздушно-капков път ли се предава вирусът?
- Не. Едно последно американско изследване от Китай показва, че всъщност най-важен е много близкият контакт – в домакинството, в болницата, в отделението, в затвора. Този вирус има щипчета отстрани, които много лесно се отлюспват, преминават в стомашно-чревния тракт и попадат в изпражненията. Така че не трябва да се подценява и фекално-оралния път на предаване.

- Можем ли да се заразим от внесени стоки или пакети?
- Не, защото вирусът не е чак толкова издръжлив – нито на температура, нито на атмосферни условия.

- Имаме ли медикаменти в България, с които да го борим?

- Няма такива, нито има ваксини. Лечението е симптоматично – имаш температура – пиеш аспирин или парацетамол. За по-сериозните случаи вече се говори в литературата какво би подействало, изхождайки от устройството на вируса. Добрата новина е, че тези медикаменти ги има и у нас. Това са инхибитори на РНК полимеразата, протеазни инхибитори и други. Това са лечения, които се използват масово против хепатит С, който е също РНК-съдържащ вирус, както и коронавируса.

- Вирусът е нов, но семейството му и свойствата му са ни познати още от 2002 г. Знае ли се кой е нулевият пациент и как е започнало всичко всъщност?
- Не мога да кажа, но той е от въпросния пазар в Китай. Това не се случва за първи път. Няколко пъти по същия начин стана и SARS-а през 2002 г. (бел. ред. – друг вид коронавирус, причиняващ остър респираторен синдром). На някакви си 10-12 кв. м. живее огромно семейство заедно с пилета, кокошки и там прелитат и прочутите прилепи, които са резервоар на този вирус. Търсейки начин да оцелее, вирусът търси подходящ гостоприемник, към когото да се приспособи. Такъв гостоприемник е човекът. И вирусът започва да се „нагажда“ към новия си хазяин. Този процес трае година, година и половина, в това време няма опасност за човека. Когато обаче вече се приспособи и тръгне да заразява от човек на човек, тогава се включва епидемичната верига, на което сме свидетели днес.

- Много българи започнаха да се паникьосват, да се презапасяват с храна. Има ли основания за това?
- Според мен няма никакви основания, защото опасността е толкова голяма, колкото от грип. Даже последните изчисления показват, че смъртността от коронавирус е по-ниска от тази от грип. Тези, които са изложени на риск, са възрастните, хората с хронични заболявания, сърдечносъдови, белодробни. Но и грип да ги нападне, пак са изложени на риск от усложнения. Много е интересно, че децата не се засягат. Правят се изследвания и се счита, че засега обяснението на това наблюдение е, че вроденият имунитет при децата действа изключително силно и успешно.

- А има ли отговор на въпроса защо се разболяват повече мъже?
Все още не, тепърва предстои да научим всичко.
Кой е днешният ни гост:
Проф. Радка Аргирова има дългогодишен научен и практически стаж като вирусолог, особено в областта на HIV, ретровирусите и онкогенните вируси. От 1994 г. е доктор на медицинските науки, а от 1997 г. - професор по вирусология. Тя е заместник на здравния министър Мими Виткова за периода 1995-1997 г., както и Главен държавен санитарен инспектор. От близо 20 години проф. Аргирова е председател на Българското дружество по медицинска вирусология. Оглавява и Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз. Към момента работи като вирусолог в състава на клиничната лаборатория на болница Токуда.

Водещ: Радина Василева, оператор: Иван Кънчев

Гардероб водеща:

Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS