Токсичните родители са онези, които ден след ден отравят живота на собствените си деца. Нима това е възможно? Да, и още как.

Понякога родителите стават врагове на децата си, без дори да го подозират. Фразите, които ви се струват обичайни, неутрални или дори дружелюбни, могат да бъдат възприети от детето като обявяване на война. Сега на него ще му се наложи да се насилва да ви обича. Вие просто не забелязвате, че ежедневно му нанасяте емоционални щети и съсипвате самооценката му. И ето че детето започва да се държи враждебно… Защо става така? Нека уточним какви са причините.

Вие не обръщате внимание на детето

Децата много обичат да измислят истории и да ги разказват на родителите си. Могат да повтарят небивалиците си безброй много пъти. Но дори ако знаете, че вече сте чували тази история, изслушайте детето до края. За него това е много важно. Може да имате куп важни задачи, но децата ви винаги трябва да са на първо място. Те не бива да се съмняват, че ги обичате. Само на вас ви се струва, че е достатъчно да проявите обичта си, купувайки скъпи дрехи и играчки. Количките с дистанционно управление и модерните устройства не могат да направят детето наистина щастливо. То иска да общува с вас, а не с бездушни предмети.

Същото се отнася и до парите, които плащате за образованието му. Да, вие може да отделяте средства, но това няма нищо общо с любовта. Създайте приятна атмосфера за детето си. Нека то натрупа хубави спомени за това как сте му помагали да лепи апликации, как сте си играли на криеница и сте чели заедно приказки. 10-15 минути живо и топло общуване на ден ще отърват детето от усещането, че никой не го иска.

Вие изисквате доказателства за любовта му

Ако наказвате детето си за получените двойки и смятате, че то трябва да изкарва само шестици, много е вероятно да сте токсичен родител. Вие сравнявате детето с други и ги давате за пример. Запомнете едно – хората обичат други хора не за някакви заслуги, а просто така. Вие от своя страна карате детето да оправдава очакванията ви, а когато не го прави, му се карате за това. То се чувства недостойно за любовта ви. При това, когато детето порасне, вашите изисквания ще придобият нова форма – ще упреквате дъщеря си, че още не се е омъжила, а сина, че не се е изнесъл да живее самостоятелно. Престанете да си избивате негативните емоции. Това със сигурност няма да ви донесе нищо хубаво, но като нищо ще съсипе отношенията ви с детето.

Разказвате му за проблемите си

Животът на всеки човек е изпълнен с трудности и несправедливост. И понякога много ни се иска някой да ни изслуша… Но недейте да споделяте с детето мъката си, че са ви уволнили от работа, че баба му е в болница, а парите не достигат. Детето още няма необходимия житейски опит, то не знае как да ви помогне. Възможно е да се замисли как да си намери някакви доходи, за да ви облекчи живота. Не се знае докъде ще доведе това – нали не искате детето ви да попадне в лоша компания? За сина или дъщеря си вие трябва да сте опора, закрилник. Те искат вие винаги да сте до тях и да ги подкрепяте. Не бива да става обратното. Вие сте родителят и вие трябва да се грижите за детето, а не то за вас.

Нахлувате в личното му пространство

Вашите деца се чувстват герои на риалити-шоу. Нито едно действие на сина или дъщеря ви не остава незабелязано. Вие постоянно взимате вещите им, без да питате – проверявате телефоните им, подслушвате разговорите им, влизате в детската стая, без да почукате. Подобно поведение е меко казано дразнещо. Освен това детето ви страда от тази нетактичност – личният му живот се оказва заплашен от вас. Вие давате съвети по всеки един въпрос и настоявате детето да постъпи така, както му казвате вие. Според психолозите човек още от ранни години трябва да има свое лично пространство, в което никой да не нахълтва без разрешение. Иначе детето ще израсне, смятайки, че може да нарушава личните граници при общуване с хората – или напротив, ще се затвори в себе си. Уважавайте мислите и чувствата на детето и се постарайте да спечелите доверието му.

Вие вините децата си за своите неуспехи

Вие смятате, че раждането на детето ви е попречило да се реализирате, да направите страхотна кариера, да запазите хубавата си фигура и т.н.. Това ви кара да се ядосвате на сина или дъщеря си. Вие сякаш не очаквате нищо хубаво от детето си. Всичките му пропуски и грешки ги възприемате като нещо нормално, а успехите му искрено ви изненадват. Каквото и да направят децата, то никога не е достатъчно, за да оправдае очакванията ви. Междувременно се терзаете, че сте изоставили мечтите си заради това безнадежно дете. Разбира се, вие може да смятате така и никой не ви го забранява, но не си и помисляйте да го кажете на детето. Със същия успех то може да ви отговори, че не ви е молило да го раждате. Това си е било ваше решение. Вие сте възрастен човек и носите отговорност за постъпките си.

Вие игнорирате детето в моменти на конфликт

Свикнали сте да изразявате недоволство, но при това пресичате всякакви опити да се изясни причината за разочарованието ви. Дори ако детето ви се извини (макар самото то да не знае за какво), вие пак ще останете непреклонни. А после внезапно – след час, след три дни или след месец – ще заговорите така, сякаш не е имало период, през който сте игнорирали детето си. Играта на мълчание не е най-добрият начин за решаване на проблемите. Ако нещо не ви харесва, по-добре просто обсъдете това с детето.

Вие го унижавате пред приятелите му

Не бива да превръщате детето си в обект на присмех. Може да подхвърлите, че то има големи уши и да го наречете на шега „слонче“. На вас това ще ви се стори сладко, но детето едва ли ще остане поласкано от подобни сравнения. Децата са много чувствителни към мнението на околните. Ако кажете нещо подобно пред други хора, внимавайте! Може да не сте имали нищо лошо предвид, но ето че съучениците на вашето дете вече му се подиграват за щръкналите му уши. След такова повишено внимание милото ви отроче може да се превърне в кълбо от нерви.

Не оставяте детето да порасне

Вие толкова сте свикнали, че сина или дъщеря ви е постоянно с вас, че раздялата дори и за кратък период от време ви се струва немислима. Правите всичко възможно вашето пиленце да не излети от гнездото. Плашите го с истории за битови трудности, разказвате му, как като малко се е страхувало от Торбалан. Но ако някой изпитва страх тук – това сте вие. За майката е естествено да се бои да пусне детето далеч от себе си, но все пак му дайте шанс поне да се опита да живее самостоятелно.

Вие намесвате парите в отношенията ви

Смятате, че ако детето вече е навършило 18 години, значи е длъжно да ви издържа. Вие нали сте похарчили толкова пари за образованието и израстването му – сега е негов ред да ви се отплати със същото. Благодарността, разбира се, е хубаво нещо, но тя трябва да е дадена от сърце, а не по ваше нареждане. Не бива да давате на децата си малки суми пари, а после да изисквате средствата да ви се върнат с лихвата. Това напомня по-скоро на пазарни отношения, а не на отношения майка-дете.

Вие всявате страх

Вашите действия са толкова непредсказуеми, че детето предпочита да спазва дистанция от вас. Допреди малко сте била мила и добра, а сега крещите по него без причина. Да се спори с вас е безсмислено, вие не чувате никого освен себе си, а после дори упреквате детето за това „неуважение към по-възрастните“. Ще напомняте за всяка една думичка, казана накриво по ваш адрес. Внезапните промени в настроението на родителите се отразяват и на детската психика. Ако не искате детето ви да стане комплексиран човек, спешно преразгледайте поведението си.

Четете още: Три майки споделят какво е да гледаш чуждо дете