Обикновено, най-често срещаната причина, поради която не одобряваме новото приятелство на детето ни, е страхът, че то може да се отрази негативно върху неговото поведение и темперамент. Все по-често забелязвате, че езикът на мъникът ви е станал по-арогантен, груб и циничен. Думички с обиден характер се промъкват тихомълком и постепенно се настаняват в речника на малчугана. Друга причина за вашия вътрешен дискомфорт и тревога може да дойде от факта, че другарчето му е от друга етническа или социална група.

Какво да направите:

* Запазете самообладание. В никакъв случай не настройвайте негативно детето си с невъздържана критика спрямо новия му приятел. Забраната винаги води до обратен ефект! Спокойно седнете и му обяснете, че думите, които е допуснал в речника си, са грозни и че употребата им съвсем няма да го направят по-симпатичен в очите на околните. Напротив, с подобни изрази и поведение рискува направи лошо впечатление на всички край себе си и да загуби останалите си приятели. Уверете се, че промяната в речника и отношението му се дължи именно на новия му приятел/ка. Достатъчно е да му обясните защо поведението на новия приятел/ка е неприемливо или разкажете какво точно ви притеснява.

* Що се отнася до това, че приятелят на детето ви не отговаря на неговия социален статус, помислете, какво лошо има в това? Ако не виждате следи от лошо влияние, няма защо да се притеснявате и да намесвате стереотипното си мислене. Психолозите в това отношение са категорични, че за детето е полезно да общува с малките представители на различни социални класи, националности, вероизповедания и т.н. дори е полезно за децата. Така или иначе то ще се срещне по пътя си с всякакви хора.

* В случай че усетите, че детето ви е станало жертва на манипулативно приятелство и че непрекъснато се съобразява и подчинява на волята на другия, добре е да се намесите, но не пряко. Оставете подрастващия сам да стигне до този извод и да се поучи от грешката си. Такъв тип приятелство може да е болезнено, но безспорно ще „донесе“ ценен опит. Ако детето поиска съвет или вие почувствате, че той има нужда от такъв, споделете му вашия опит, но без да влияете обсебващо на решението му.

И запомнете!

Давайте възможност на децата си да правят лични избори и собствени грешки. Не критикувайте директно, винаги е по-добре първо да помислим. И нека се опитаме да бъдем по-толерантни към тези, които не харесваме. Да не забравяме, че всеки може да сбърка в преценките си към даден човек, дори и вие. Научете детето си да разпознава искрените от фалшивите приятели, като му кажете, че първите винаги ще намерят начин да ги вдъхновят, да им вдъхнат вяра, смелост и кураж. Другите ще се издадат по упреците и кусурите, които все ще „откриват” в него. Защото добрият приятел е с теб за това, което си, а не от изгода!

Четете още: Колко часа са нужни, за да наречеш някого приятел