Можеш ли да простиш на майка си, ако не те е обичала?

20 август 2019 | 09:53
1152
1
Снимки: Pixabay
1

За мнозина обидата е за цял живот и не могат да простят, други търсят пътя към прошката – но възможно ли е да простиш липсата на майчината обич? Представяме ви размислите на писателката Пег Стрийп по този въпрос.



Основни идеи:


* Прошката често е по-печеливша стратегия от отмъщението.
* Да простиш не означава да отричаш истината или да се престориш, че не си изпитал обида. Всъщност прошката потвърждава факта на обидата, защото иначе нямаше да има нужда от прошка.
* Прошката зависи и от поведението на виновника. Ако той признава вината си, нищо не заплашва самооценката и самоуважението на прощаващия.
* Желанието да простиш може да стане пречка по пътя към истинското изцеление, а може и обратното, да ви позволи най-сетне да прекъснете връзката с майка си.

Въпросът за прошката в ситуация, в която сте били жестоко обидени и предадени, е много тежка тема. Особено ако става дума за майката, чието основно задължение е да обича детето си и да се грижи за него. И тя именно в това ви е подвела. Последиците ще останат с вас за цял живот и ще бъдат осезаеми не само на детска, но и на зряла възраст.



Поетът Александър Поуп е написал: „Грешките са присъщи на хората, прошката – на боговете“. Това е културно клише – способността да прощаваш, особено травмиращата обида или насилие, обикновено се възприема като признак за морална или духовна еволюция. Авторитетът на тази трактовка е подкрепен и от юдейско-христианската традиция, например тя се проявява в молитвата „Отче наш“.

Важно е да виждате и разпознавате такива културни предубеждения, защото лишената от любов дъщеря ще се чувства длъжна да прости на майка си. Психологически натиск могат да оказват близки приятели, познати, роднини, абсолютно чужди хора и дори психотерапевти. Своята роля изиграва и потребността да изглеждаш морално по-добър от собствената си майка.

Но ако можем да се съгласим с това, че прошката е правилна от гледна точка на морала, то същността на самото понятие повдига много въпроси. Прошката изтрива ли всичко лошо, което е направил човекът, извинява ли го? Или има друг механизъм? Кой има по-голяма нужда от прошката – прощаваният или прощаващият? Това начин ли е да се освободиш от гнева? Дава ли прошката повече предимства от отмъщението? Или ни превръща в слабаци, допускащи несправедливост? На тези въпроси сме се опитвали да си отговорим години наред.


Психология на прошката

В зората на историята хората най-вероятно са оцелявали в групи, а не самостоятелно или по двойки, затова теоретично прошката е станала механизъм на социалното поведение. Отмъщението не само ви отделя от обидилия ви човек и неговите съюзници, но и може да е в разрез с общите интереси на групата. В една от последните статии на психоложката от Университета на Северна Каролина Джени Л. Бърнет и колегите ѝ се изтъква хипотезата, че прощаването като стратегия е необходимо за оценка на рисковете на отмъщението в сравнение с евентуалната изгода от по-нататъшно сътрудничество.

Например – по-млад мъж е откраднал приятелката ти, но ти разбираш, че той е един от най-силните хора в племето и силата му ще е много необходима през периода на наводненията. Какво ще правиш? Ще отмъстиш, за да не смеят други да повторят грешката му, или ще оцениш възможностите за бъдеща съвместна работа и ще му простиш? Поредица от експерименти с участието на колежани е показала, че отчитането на рисковете в отношенията се влияе силно от идеята за прошката.

Други проучвания показват, че някои черти на характера правят хората по-склонни да прощават. По-точно казано, правят ги по-склонни да вярват, че прошката е полезна и целесъобразна стратегия в ситуации, когато някой е постъпил несправедливо. Еволюционният психолог Майкъл Маккалоу в своя статия пише, че хората, които умеят да извличат полза от отношенията, прощават по-често. Същото важи и за емоционално стабилните и религиозните, дълбоко вярващи хора.

Прошката включва в себе си няколко психологически процеса – емпатия към злосторника, определен кредит на доверие към него и способност да не се връщаш в мислите си отново и отново към стореното от него. В статията не се споменава привързаност, но можем да забележим, че когато говорим за тревожна привързаност (тя се проявява, ако човек като дете не е имал необходимата емоционална подкрепа), жертвата едва ли ще може да преодолее всичките тези стъпки.

Метааналитичният подход предполага, че има връзка между самоконтрола и способността да прощаваш. Желанието да отмъстиш е „по-примитивно“, а конструктивният подход е признак за по-силен самоконтрол. Честно казано, това звучи като поредното културно предубеждение.


Целуни бодливото свинче и други възгледи

Франк Финчъм, експерт в тази обалст, предлага изображение на две целуващи се бодливи свинчета като емблема на падарокса на човешките взаимоотношения. Представете си – през студените нощи двете животинки се притискат една в друга, за да запазят топлината, наслаждават се на близостта си. И изведнъж един от бодлите се впива в кожата на второто животинче. Ох! Хората са социални създания, затова ние ставаме уязвими към „ох“-моментите по време на търсене на близост. Финчъм старателно анализира какво е прошката и си заслужава да си вземем бележка от заключенията му.

Да простиш не означава да отричаш истината или да се престориш, че не е имало обида. Всъщност прошката потвърждава факта на обидата, защото иначе нямаше да има нужда от прошка. Освен това нанасянето на обидата се потвърждава като съзнателен акт – несъзнателните действия отново не изискват прошка. Например, ако паднал от дървото на съседите клон счупи предното стъкло на колата ви, не е нужно да прощавате на никого. Но ако съседът ви вземе клона и от злоба ви счупи стъклото, ситуацията е съвсем друга.

Според Финчъм прошката не подразбира примиряване или повторно сближаване. Макар че, за да се сдобрите, трябва непременно да простите, вие можете и да простите на някого и все така да не искате да имате нищо общо с него. И най-важното – прошката не е еднократно действие, тя е процес. Трябва да се справите с негативните си емоции (последици от действията на злосторника) и да изместите подбудата "да си го върнете" с доброжелателност. Това изисква огромни емоционални и когнитивни усилия, така че твърдението „Опитвам се да ти простя“ е абсолютно правдиво и има голямо значение.


Прошката винаги ли работи?

От собствен опит или от вицовете вие вече знаете отговора на въпроса дали прошката винаги работи. Накратко казано – не, не винаги. Нека обсъдим едно проучване, в което се анализират негативните аспекти на този процес. Статията, озаглавена „Ефектът на изтривалката“ може да се нарече поучителна приказка за дъщерите, които разчитат да простят на майките си и да продължат да поддържат отношения с тях.

Повечето проучвания се фокусират върху плюсовете на прошката, затова трудът на социалните психолози Лора Лучис, Ели Финкъл и колегите им стои като "черна овца". Те са открили, че прошката дава плодове само при наличието на определени условия – а тоест, когато злосторникът се е разкаял и се е опитал да промени поведението си.

Ако е станало така, самооценката и самоуважението на прощаващия не са застрашени от нищо. Но ако злосторникът продължава да се държи, както преди, или още по-зле – ако възприеме прошката като нов предлог да злоупотреби с доверието на другия, това разбира се ще разклати самооценката на човека, който ще се почувства излъган и използван. Въпреки че в основната част от проучването прошката се препоръчва почти като панацея, там фигурира и следният абзац: „Реакциите на жертвите и на злосторниците оказват голямо влияние на ситуацията след злоупотребата.“

Сaмоуважението и самооценката на жертвата се определят не само от решението да прости на злосторника или не, но и от това дали действията на последния сигнализират, че жертвата е в безопасност и че е значима.

Ако майката не си е показала всичките карти, признавайки открито как се е държала с вас, ако не е обещала да работи заедно с вас, за да се промени – вероятно за нея вашата прошка е просто начин да започне пак да ви смята за удобна изтривалка.



Танцът на отричането

Лекари и учени са съгласни, че умението да прощаваш на злосторниците стои в основата на способността да изграждаш близки отношения, особено брачни. Но с някои забележки. Отношенията трябва да бъдат равнопоставени, без дисбаланс на силите, трябва и двамата партньори да са заинтересовани от връзката си и да влагат в нея равностойни усилия. Отношенията между майката и не-обичаното дете поначало не са равнопоставени, дори когато детето порасне. То все още има нужда от майчината любов и подкрепа, които не е получило преди.

Желанието да простиш може да стане пречка по пътя към истинското изцеление – дъщерята ще започне да подценява собствените си страдания и да се самозалъгва. Това може да се нарече „танц на отричането“ – действията и думите на майката се обясняват логично и се определят като някакъв вариант на нормата. „Тя не разбира, че ме наранява“, „Тя самата е имала нещастно детство и просто не знае, че може да бъде иначе“, „Може би тя е права и аз наистина взимам всичко твърде присърце“.

Способността да прощаваш се възприема като признак на морално превъзходство, който ни откроява от цялата тълпа злопаметни и обидени хора. Затова на дъщерята може да ѝ се стори, че ако най-сетне достигне тази летва, тя ще може да получи най-желаното на света – любовта на майка си.



Може би е по-добре да помислите не за това дали ще простите на майка си, а кога и поради каква причина ще го направите.



Прошка след раздяла

Прошката идва заедно с изцелението, а изцелението започва от честността и любовта към себе си. Под прошка подразбирам не „Всичко е наред, аз разбирам, че просто си допуснала грешка, че не си го направила с лошо“. Такива „редовни“ прошки ние раздаваме всеки ден, защото хората не са идеални и имат свойството да грешат.

Аз говоря за друга прошка. Ето за тази: „Аз наистина разбирам какво си направила, това беше ужасно и неприемливо, това ми остави белег за цял живот. Но аз продължавам напред, белегът заздравява и аз вече не се вкопчвам в теб“. Към такава прошка се стремя, когато се възстановявам от травма. Но прошката не е основната цел. Основната цел е изцелението. Прошката е резултат от него.

Много не-обичани дъщери смятат прошката за последна стъпка по пътя си към освобождаването. Те сякаш се фокусират повече върху това да прекъснат връзката с майките си, а не върху това да им простят. Емоционално вие все още сте ангажирани във връзката, ако продължавате да изпитвате гняв – да се измъчвате, че майка ви се е държала жестоко с вас, че това е било толкова несправедливо, че тя изобщо се е оказала именно ваша майка. В този случай прошката се превръща в пълно и окончателно прекъсване на връзката.


Но една от дъщерите все пак е описала разликата между прошката и прекъсването на връзката:

„Аз няма да си подавам другата буза и да протягам клонката на мира (никога повече). Най-близкото до прошка за мен е да се освободя от тази история в някакъв будистки смисъл на думата. Постоянното предъвкване на тази тема отравя мозъка ми и когато се усещам, че потъвам в такива мисли, се старая да се съсредоточа към настоящия момент. Концентрирам се върху дишането си. И пак, и пак, и пак. Толкова пъти, колкото се наложи. Депресията е да мислиш за миналото, да се тревожиш, мислейки за бъдещето. Решението е да осъзнаеш, че живееш в днешния ден. Състраданието също прекъсва този отравящ процес, затова аз размишлявам какво ли е направило майка ми такава. Но всичко това е само в името на собствения ми мозък. Прошка ли? Не.“

Решението да простиш на майка си е трудно, то до голяма степен зависи от мотивацията и намеренията ви.

Често ме питат дали аз съм простила на собствената си майка. Не, не съм. За мен умишлената жестокост към децата е непростима, а тя видимо е виновна за това. Но ако една от съставните части на прошката е способността да се освободиш, това е друго нещо. Честно казано, аз никога не мисля за майка си, ако не пиша за нея. В известен смисъл това е едно истинско освобождаване.



За авторката:

Пег Стрийп е американска публицистка, автор на 11 книги за семейните отношения.

Четете още: Синдромът на Мюнхаузен може да застраши живота на детето!

Коментари

1 Иван
  21 август 2019 | 15:02 отговор
 

Майка, която не обича детето си, е много частен случай.

 

Добави Коментар

Най-четени

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?

НАСТРОЙКИ ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ

  • Нормално функциониране на сайтовете
    Не е зададено

    Тези данни са стриктно необходими за нормалната работа на сайтовете и мобилните ни апликации. Чрез тях можем да удостоверим самоличността Ви като логнат потребители, да Ви покажем по-добре съдържанието, да заредим сайта по-бързо, да защитаваме сайтовете и Вас от посегателства.

    Такива данни например са данните от сесията Ви – информация дали сте логнат, кеширано съдържание и други.

    Тук попадат и данните, свързани с идентифицирането Ви във връзка с регистрация за използване на наша услуга.

  • За изпълнение на нашите услуги
    Не е зададено

    Някои от услугите ни, като електронната търговия, изискват да споделите с нас лични данни. Използваме ги за да можем да изпълним договора си с Вас, за продажба и доставка на предлаганите от нас стоки.

    Други предлагани от нас услуги са възможностите да добавяте новина, коментари, снимки или видеа. Използваме личните Ви данни, която ни дава възможност да Ви идентифицираме и при необходимост – да модерираме добавеното от Вас съдържание.

  • За измерване
    Не е зададено

    Събираме информация за Вашето използване на съдържанието и я комбинираме с предишно събрана, за да измерим, разберем и отчетем Вашето използване на услугите ни.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на реклами
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно налична, за да подберем и Ви доставим релевантна реклама и за да можем да измерим доставката и ефективността й. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите предишни интереси към подбрани реклами, обработка на данни за поведението Ви, когато рекламата Ви е била показана, колко често Ви се показват дадени реклами, къде и кога са Ви били показани, дали сте предприели действие свързано с рекламата, включително клик на рекламата и направена покупка.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на съдържание
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно събрана, за да подберем и Ви доставим релевантно съдържание и да измерим доставката и ефективността му. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите интереси към съдържанието, обработка на данни за показаното Ви съдържание, колко често или за колко време е било показано, дали сте предприели действие, свързано със съдържанието, включително клик на съдържанието.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За персонализация и профилиране
    Не е зададено

    Събираме и обработваме информация за използването на услугите ни за последващо сервиране на персонализирана реклама и/или съдържание в друг контекст, напр. други сайтове и мобилни апликации, след време.

    Типично, съдържанието и поведението Ви на сайта/мобилната апликации се използва за създаване на заключения за Вашите интереси, чрез които се управлява бъдещият избор на сервирани реклами и/или съдържание.

  • По възложение и за проекти на трети страни
    Не е зададено

    При конкретни проекти по възложение на трети страни събираме Ваши лични данни, които им споделяме за осъществяване целите на проектите им. Детайлна информация за целите може да намерите в Общите условия на всеки конкретен проект, който ще Ви бъдат предоставени за получаване на Вашето съгласие.

    Понякога използваме личните ви данни, за да Ви информираме за игри и промоционални оферти на Спортал и/или на трети страни – Партньори на Спортал.

    За изпълнение на тази цел, събираме Ваши лични данни, за да Ви информираме за наши или на трети страни, наши партньори, инициативи, промоции, игри, оферти и други.

    За всички описани по-горе цели можем да използваме инструменти на трети страни.

  • За Директен маркетинг
    Не е зададено

    За да Ви изпращаме винаги актуална и полезна информация за нашите инициативи, събираме данни като адрес на електронна поща или друг начин за контакт с Вас – Viber, Skype, Messenger профил или такъв в друга комуникационна платформа.