Тайните за щастливо детство на италианските родители

01 юни 2022 | 00:02
7430
0
Снимки: Pixabay, Unsplash
0

Когато чуете Италия, със сигурност в съзнанието ви изплува представата за пица, спагети, Колизеум, вино, мафия, карнавал, гондоли и... за голяма и гръмогласна, събрала се около трапезата, фамилия. Сами се досещате, че нещата, които правят италианците толкова уникални, не са едно или две. Това, което им придава особено очарование и красота в очите на другите страни обаче, наред с кухнята и пиетета към изкуството, е и... отношението към децата.

Именно върху обаятелните и темпераментни „бамбини“, или по-точно – върху възпитателните прийоми на техните родители, ще насочим фокуса на нашия обектив днес. А те наистина заслужават нашето внимание!

Няма забрани при избора на храна

Италианците не правят забележки на децата си и не ги принуждават да се хранят непрекъснато със здравословни продукти. Малчуганите в Италия ядат всичко, а родителите им изобщо не си правят труда да ги лишават от питателните италиански гозби и изкусителни сладки. Като добри гастрономи и майстори на редица кулинарни шедьоври, италианците добре знаят, че храната е един от най-прекрасните начини да се насладиш на живота. Те обаче не отдават толкова значение на количеството, колкото на качеството на храната.

За италианците именно в разнообразието, а не в обема на порциите, се крие тайната на добрата храна. Затова, в училище или вкъщи, обядът на децата обикновено се състои от 4 блюда: първо (най-често се прави от паста), второ (в което задължително присъства месо), трето (включващо зеленчуци) и четвърто – десерт, какъвто само италианците умеят да правят. В Италия обаче си имат едно правило! Никой родител не задължава или не забранява на детето си какво да яде. Колкото и вкусен да е един деликатес, в правото на малкия човек е той да го откаже, ако не е гладен, или просто не му е фен.

Децата израстват с изкуство

Всеки италиански родител ще ви каже, че изкуството влияе благотворно върху цялостното психическо и физическо развитие на детето. Колкото по-отрано навлезе то в неговия живот, толкова по-умно, позитивно, творчески настроено и щастливо дете ще бъде то. Изкуството е в кръвта на италианците. За тях то е като водата и храната, без които никой човек не може да живее. От най-крехка възраст децата се възпитават в изключителна обич, усет и уважение към всичко що е изкуство. И няма как да е иначе, след като именно Италия е люлката на Ренесанса, страната, в която са се родили, израснали и творили имена като Петрарка, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели, Верди, Фелини и прочие.

Успехът не е приоритет

Италианците не изискват на всяка цена от децата си максимални оценки или високи постижения в училище и в извънкласните занимания. В детските градини и в началните класове програмата е простичка, а домашни няма. Децата се учат на екипна работа, на сътрудничество и отношение, а не на конкуренция. Това е и причината в училищата рядко да се провеждат състезания.

От най-ранна възраст италианчетата посещават редица музеи и исторически забележителности. В училище дълбоко застъпени са творческите занимания. Децата често изнасят представления или музикални концерти за своите родители. Детето може да не умее да пее или да рисува, но от най-ранна възраст родителите му обръщат внимание на красотата, която го заобикаля. Култивира у него отношение към музиката, живописта, танца, скулптурата и т.н.

Възпитават детето си в уважение към връстниците си

Родителите никога не си позволяват да настройват детето си срещу негови връстници. Те говорят с добро за другите деца, така че да изградят у наследника си чувство на разбиране и уважение към другите. Така децата стават изключително сърдечни и приветливи едни към други. Те завързват непринудени разговори, без дори да се познават и изграждат стабилно и искрено приятелство.

Изграждат здрави семейни връзки

Характерно за италианските родители е, че изграждат стабилни семейни взаимоотношения с децата си от най-ранна възраст. Те винаги закусват и вечерят заедно. Когато имат възможност, сядат на масата заедно и на обяд. А тя в повечето случаи не липсва. В италианските училища е предвидена дълга обедна почивка, която позволява на децата да се приберат у дома и да хапнат.

Вечерята обаче не е просто едно обикновено време за храна, а време за разговори, в което всички членове на цялата фамилия се събират, за да споделят мъките и радостите от своето ежедневие. Около масата се събират всички – от най-малките до най-старшите – бабата и дядото. Именно там родителите никога не пропускат да попитат децата си как е минал деня в училище, какво ново са научили и какви емоции са изживели.

Балансират между контрола и личното пространство

В италианските семейства толерантността е от първостепенна важност. Италианските родители не забраняват на децата си да излизат и да се забавляват с приятели, но това съвсем не означава, че им дават пълна слободия да правят каквото си искат. Мама и татко винаги проявяват разбиране към желанията на децата си, но го правят с мярка и родителски контрол, без да се натрапват със своите изисквания и забележки. Ако се наложи да проявят контрол, правят го деликатно и с психологически подход.

Игнорират плача и истерията

Една от главните отличителни черти на италианските родители е начинът, по който реагират на детската истерия. Всички знаем как повечето родители реагират на детския плач, гняв и викове с цел угаждане на конкретен каприз. В подобни ситуации италианците остават напълно спокойни, без да отвръщат или влизат в словесен конфликт с детето. Прибягването към шамари в такива моменти за тях е абсурд. Дори и според италианските психолози плачът има пречистващ характер и е процес, през който детето трябва да премине, докато се успокои. Когато малчуганът се сърди или плаче за нещо, неговите сълзи не бива да се прекратяват с осъдителен тон от родителите. Ако всеки път спира сълзите си, то ще свикне да крие чувствата си и ще смята усещанията си за нещо естествено. Ето защо специалистите апелират към родителите да забравят изрази като "Спри да ревеш", "Как не те е срам", "Момчетата не плачат", както и съскащите звуци, призоваващи за мълчание. Вместо това е достатъчно да му се усмихнете, да го прегърнете нежно и да го помилвате по бузката.

Родителите дават право на избор

За италианските родители правото на избор за децата им е закон! Те не натрапват никога мнението и желанията си на своето дете. За тях детето е отделен човек със свои интереси и потребности. Дълг на родителят единствено е да разшири кръгозора на децата си, да му разкрие пътищата към успеха. Но по кой път ще поеме, детето само ще избере. В същото време родителите знаят, че примерът, който дават на наследника си, оказва голямо влияние. Детето вижда как мама и татко се отнасят със своите родители, разговарят помежду си, как се обличат, как общуват с околните.

Четете още: Защо индийките не наказват децата си

Още по темата

Коментари

Добави Коментар

Най-четени