Баба и дядо! Няма други думи на този свят, които да предизвикват по-голям възторг, радост, носталгични спомени и уют в душата. Винаги, когато почукаме на вратата на тези тихи мъдреци, очите им засияват от топла радост и благодарност, че ни има. А когато в душата ни е зейнала рана, знаем - баба и дядо ще я излекуват. Защото те са готови на всичко за своите внуци!

Почти невъзможно е да изброим фантастичните гозби на баба, десертите ѝ и специалитети – тънките като цигарена книжка златисти палачинки, пухкавите топли тутманици, банички и бюреци с червена коричка, неподражаемите сочни баклави, толумбички и саварини, шипковия мармалад и замайващото сладко от диви ягоди, смокини, бели череши и вишни.

На днешния ден – 3 октомври, посветен на бабата и дядото, искаме да отправим своята дълбока признателност към най-възрастните, към старейшините на семейното войнство, към хората, които винаги се отзовават на среща в точния момент, когато най-много имаме нужда. Въпреки умората, въпреки проблемите, въпреки годините.

Дори и заети и работещи, те винаги правят всичко възможно, за да отделят необходимото време и внимание на своето внуче. Очарователна и дълбоко затрогваща е връзката между внучето и неговите баба и дядо. Всеки път, когато опитът и знанието се срещат с невинността и любопитството, се получава взрив от емоции, взаимни изненади и бурни адмирации.

Много са примерите за истинско геройство от страна на баба и дядо, които заслужават възхищение, похвала и дълбока благодарност. Само малка част от тях са следните примери, съчетали в себе си трезвата необходимост от полагането на основни грижи с непреодолимото изкушение за милувки и глезене. И за да не звуча голословно, ще се опитам да илюстрирам няколко примера от майчиното си ежедневие, в които съм получавала и продължавам да получавам подкрепата на своите родители при отглеждането и грижите за своето дете. Мигове, които никога няма да забравя и които винаги ще предизвикват у мен сантиментални спомени, изблици на непринуден смях и жизнерадост:

Къпането
Единственият, който прояви смелостта да изкъпе бебето още в първите му дни, бе... дядото – моят доблестен и сърцат баща! А да къпеш бебе, едва на няколко дни, уверявам ви, е истинско предизвикателство! Първо, все още не си свикнал да го държиш, второ, страхуваш се да не вземе да се изхлузи, трето, колко хубаво би било един да държи бебето, друг да полива внимателно, а ако и трети се притичва на помощ със затоплена хавлийка в ръце, би било чудесно. Ето така, всеки път, докато свикна, до мен и бебето самоотвержено заставаха бабата и дядото. Тогава къпането се превръщаше във взаимна отговорност, всеобща веселба и ритуал на радостта. Разбира се, най-много за мокрия празник допринасяше плискащият и пищящ от удоволствие малък човек.
Не по-малко положителни емоции се излъчваха от гордите „свещенодействащи” дядо, както и от разтапящата се от умиление и припкаща наоколо баба.

Приспиването
Под сурдинка ще ви призная, приспивните мелодии на дядото, разкриващи уникални, неподозирани досега у него композиторски качества, се оказаха най-ефективната рецепта за сън. Люлеенето в топлите обятия на любвеобилната баба пък бе друга алтернатива за успешно и бързо заспиване. Е, не много препоръчителна, но пък особено предпочитана и любима за малкия глезан.

С две думи, общуването между двете поколения беше и, разбира се, продължава да бъде очарователно и в същото време изпълнено с дълбока мъдрост и жизнерадост. Общуване, което ми помогна, на мен като родител, да осъзная смисъла на човешките връзки, на градивните взаимоотношения между две толкова различни и отдалечени във времето поколения. Взаимоотношения, основаващи се единствено на обмена на обич, нежност и толкова много доброта!

Благодарим Ви, бабо и дядо!