Автор
Woman.bg

Филип Стоянов: Когато обърнем гръб на суетата, от нас остава само думата ни! Трябва да държим на нея

Обичате модата, имате любими БГ дизайнери и харесвате красиво реализираните фотосесии, но не знаете кой е Филип Стоянов? Е, аз не ви вярвам. Няма как да не сте чували това име и да не го свързвате с Visages. И все пак, ако не го познавате лично, това ексклузивно интервю открехва съвсем леко завесата към неговата личност - един страхотен мъж, който истински вдъхновява. А на всичкото отгоре днес той има и рожден ден.

- Здравей Филип, след броени часове стартира голямото парти на Visages, а днес ти празнуваш и рожден ден. С какви мисли се събуди тази сутрин? Как посрещаш днешния ден?

- Днес наистина ще бъде емоционален двоен празник за мен. Довечера празнуваме „Златните 25“ – емблематичен юбилей на Visages, а аз отбелязвам и началото на 35-тата ми година. Сигурен съм, че ще бъде незабравимо парти, вложили сме много любов и професионализъм и първата ми мисъл, когато се събудих беше „Всичко ще е наред!“

- Вярваш ли, че мъдростта идва с годините? Къде намираш покой днес?

- Мъдростта определено идва с годините и опита. Няма друг начин – не се ли изгориш, няма да се научиш, че огънят пари. С времето започнах да приемам все по-хладнокръвно работата, отношенията с хората, грешките, дори предателствата. Живеем в кръговрат и всичко се връща един ден, важното е да подхождаш към хората така, че да можеш да ги гледаш в очите. А покоят е рядко срещано състояние днес, но все пак го намирам с най-близките ми приятели и родителите ми, с кучето ми Фрида и далеч от шума – най-често в планината.



- Кой е проектът, за който винаги си мечтал, но още не си реализирал?

- Проектът, в който влагаме много енергия с Жени и екипа ни, е с работно заглавие Fashion Idol – модна риалити поредица, по която започнахме да работим още миналата пролет, но в името на качествената продукция решихме да изчакаме, да организираме по-добре процесите и силите си и да се заявим, когато сме напълно готови. Това е един вид новогодишна резолюция за мен.

- Защо работата на главен букер е толкова важна и отговорна? Какво не знаят хората за "нещата от кухнята"?

- Работата е много комплексна преди всичко – трябва да разбираш от мода, от реклама, донякъде от право в областта на интелектуалната собственост, по малко от PR и от HR, а наред с това трябва и да си добър човек. Това, което научих с годините работа с хора е, че отношението към другия и умението да се поставяш на неговото място са непреходни. Ако свалим от себе си цялата суета, всички заявки и привилегии, ако останем съвсем „голи“, тогава това, което ни остава, е нашата дума. И човек трябва да държи на нея.

- Кога в живота си казваш "Не, този път няма да го направя така!"?

- Всеки път, когато сме на прага на нов голям проект си казвам „Този път няма да се опитвам да направя всичко сам“ – искам да делегирам, искам да уча хората около мен на отговорност и решителност и също така да чувам мнението им. Посветил съм се на надграждането на тази супер сила и вече виждам доста убедителни резултати.

- Самота или смелост - какво избираш в ежедневните си битки?

- Ако трябва да сме честни, всички живеем в различна форма на самота, но да избираш да си сам, невинаги е нещо страшно. Понякога изборът да си сам също е смелост – жертваш част от личния си живот в името на по-глобална цел. Важното е да не се губи балансът и връзката с реалността.

- Какво е за теб красотата? Къде я намираш в живота си?

- Красотата е в разнообразието – не можеш да кажеш дали нещо е красиво или не, докато не го съпоставиш с нещо друго. Красотата в живота е навсякъде около нас – може да е в заскрежените дървета на път към офиса, може да е в очите на непознато ухилено хлапе в асансьора, в жеста някой да ти даде път на улицата, в характерното носле на поредното ни модно откритие. Дори да прозвучи банално - „Красoтата е в очите на съзерцаващия.“

- Имаш ли тайно заклинание, което казваш преди важна фотосесия или преди представянето на новия ви годишен календар?

- Не вярвам в заклинания, суеверия и ритуали. Силата е в нас и само от нас зависи как да я канализираме по най-правилния начин.

- И накрая - ще те помоля за нещо лично. Ще направиш ли с няколко изречения една кратка равносметка на живота си до сега? За какво съжаляваш и за какво си благодарен?

- Рано ми е за равносметки – нека ги правим, когато поне сме го преполовили този живот, ако е писано.

Съжалявам за случаите, в които съм подхождал предубедено към хора. Това е голям бич на времето, в което живеем – всеки познава всекиго, всеки е чул по нещо за този, който не познава, мнението ни за хората често е опосредствано. Съжалявам също, че не намирам винаги достатъчно време за родителите ми, за близките ми. Съжалявам, че по-рано не ми беше интересно да спортувам, че не намирах път към природата. Важното е човек не просто да съжалява, а да работи за промяната си.

А относно благодарността – здрав съм, близките ми също. Имам дом, готина работа, добро име и верни приятели. Благодаря, за което!

Фотограф: Вергиния Янчева

Грим: Грета Стефанова

Коса: Ники Тонев

Стил: Andrews/