Когато дрехите наистина правят човека

"Мислех да започна типично с български подход-с недоволство. Тъкмо щях да кажа „Омръзна ми да гледам сиви и скучни хора по улицата” и хоп- спрях се. Нали тази 2012 година ще е ново начало за всеки. Като е така, нека да я стартирам позитивно с няколко изказани на глас мечти: Искам по улиците да виждам цветни, стилно облечени хора! Да бъдат смели в дрехите си. Да заменят черното с червеното, например. Да захвърлят синтетичните пухенки и да облекат вълнени палта. Да забравят за острите ботуши с тънки токчета и още по-тънки връхчета. Да погледнат встрани и да видят, че светът не е само бяло-черен. Кафяво-черен е точната дума за родните улици. Да отворят душите си за цветовете на живота.

Знам, сега ще скочат разни защитници на тъмнината, с доводи за безпаричие и хиляди житейски проблеми. И няма лошо, всеки има право на мнение. Моето е кратко: животът е един, за едни кратък, за други-още повече. Истината е, че ние самите не знаем колко ще живеем. Имали смисъл да зарявяме дълбоко главите си в пръстта вместо да гледаме широко надалеч? „Не е така лесно”- ще кажат същите тъмни хора. Да, но е така. Всичко е въпрос на възприятие. Мислите идват от самите нас. Просто трябва да контролираме какво излиза от там.

Неизменно идва и въпросът-„Дрехите ли тогава ще ни спасят”? Дали ще ни спасят, не знам, но със сигурност ще ни помогнат. Представете си-излизате и на асансьора съседката до вас. Облякла се в тъмно синьо сако и керемидено-червена пола, обула бежови боти на платформа, вързала си малко пъстро шалче, ей така за грациозност, наметнала си кремаво пончо отгоре, сложила си малко пудра, дръпнала си тънка очна линия, ударила си леко червено червило. Направо не ви се вярва. И как-това е все едно да смените черно-бял телевизор с цветен. Няма как картинката да не ви донесе усмивка. Няма как съседката да не ви се усмихне обратно. Денят вече започна позитивно.

„А пари за дрехи откъде?” -продължават въпросите. Откъдето за цигарите, кафетата и алкохола, например. Имали ли желание, има и начин са казали хората. За едни това ще са дрехите от намаления за 50лв, за втори-от италиански бутици за 5000лв, за трети-от магазините втора употреба за 5лв. А и дрехите са си дрехи, стилът е важен. Кристиан Лакроа още през 80те казва: „Тенденциите идват от най-бедните, колкото и трудно е да се повярва. Те са най-смелите. Те са най-идеините. Те няма какво да губят.” Какво чакаме тогава?

„Добре, ще се облека, ще се издоракам в цветове, но като ме загледат по улицата?” се чува от адвокатите на черното. „А ние за общественото мнение ли живеем?”-отговарям аз. Хората могат да ти се възхищават-за смелостта да бъдеш себе си. Могат да те одумват-поради липсата на храброст у тях. Могат да ти се усмихват, с добро, точно както ти на съседката сутринта.

И ако вече искате да дадете път на промените, а куражът все още ви липсва, то тук идва помощта. Тази година ще ви покажем, че в криза или не, от нас зависи колко да сме красиви, че модата не свършва със сиво-черната гама само, че годините са просто едни числа в паспорта, че дрехите наистина променят човека.

И да не забравим-новата година дойде. Каквато е тя, такива щели да бъдат и следващите 11, коментираха гледачките. Тогава да си пожелаем силно на глас един живот, изпъстрен в цвят, емоции, радост и стил. Да отворим очи, храбро и позитивно. Красотата няма да спаси света, но със сигурност ще го направи по-приятен.

П.С. Каква точно морално-визуална подкрепа да очаквате, вижте снимките по-долу."

С още цветно вдъхновение можете да се заредите в нашата Галерия