Автор
Веселина Петрова

Добре - ще ни затворят! А какво ще се яде?

Да. Правилно сте чули. Правителството ще обсъди затварянето на държавата. Удължава се противоепидемичната обстановка до края на март.

Университети, училища и ясли се заварят, както и ресторанти и нехранителни магазини, няма да има колективни спортни мероприятия и екскурзии. В сряда мерките ще бъдат обсъдени на заседание на Министерския съвет. По предложение на здравния министър.

А дали това е наистина правилното решение? Прави се, защото здравната система е подложена на страхотен натиск. И няма да издържи. Нито една система не би издържала, каза министърът. И коментира, че до 20 дни мерките вероятно ще дадат резултат.

Сигурно е прав. Но дали икономиката ще издържи? Дали хората ще издържат? Ще могат ли да запазят работата си, да платят наема си? Ще могат ли да работят от вкъщи и да гледат децата си? Дали всички имат тази възможност? Сигурна съм, че правителството ще вземе правилното решение. За всички нас. Не само за здравната система, която отдавна е на командно дишане. И отдавна се опитва да привлече вниманието към себе си. Но не получи достатъчно такова през годините. Едно закърпване тук, едно закърпване там - и тя пак скрибуца. Не работи. Проскърцва с последни сили. Защото никой не инвестира през годините - повече от 30, в кадри - млади и способни. И те заминаваха - от Терминал 1. Година след година. Никой не спря корупцията. При поръчките на лекарства, при ценообразуването, ремонтите. То пък едни ремонти! Никой не създаде нужните условия на хората, които работят в тази система. Нито на лекарите, медицинските сестри, неонатолозите, санитарите, патолозите... Проблеми - много. Решения - почти никакви. Държавата не пое своя ангажимент. И ето го резултатът - системата не може да издържи на един по-силен натиск.

Вярно е. Всяка система би се затруднила. Нашата обаче е пред срив. И то съвсем очакван. Но дали икономиката ни ще издържи? На опашката от безработни пред Бюрата по труда? Дали хората ще издържат - психически и физически, на натоварването. Дали ще могат да си платят наема, сметките, кредитите? Дали децата ни ще издържат?

Ето затова се надявам, че правителството ще вземе най-доброто решение. За всички нас. И още нещо - администрацията ще се сети най-накрая да обърне внимание на проблемите, които съществуват. В цялата държава. Не само в една система. Защото ние сме тук. И се надяваме да продължим да бъдем. Да ни има.

Спокойно. Всичко ще бъде наред. Това е просто един вирус. гаден, труден, упорит. Но вирус. Ще мине през всички от нас, няма начин иначе. И ще продължим напред. Сигурно след години ще дойде друг. Дано дотогава да оправим и себе си, и системата, и държавата. Дано. Щото колкото и апаратура да купим, ако нямаме болници и лекари в тях, все едно нямаме нищо. Нали?